Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

По онова време Фелипе е обзет от убеждението, че не е в състояние да изпълнява своите кралски задължения и продължава да обмисля идеята за повторна абдикация от престола — перспектива, която сериозно тревожи кралицата. Фелипе изпраща писмо до председателя на Съвета на Кастилия, без да се посъветва предварително с жена си, и обявява, че желае да се откаже от властта в полза на сина си Фернандо. Съветът отбягва вземането на определено решение. Фелипе, смятайки, че Съветът е приел неговото решение, съобщава за стореното на Елизабета по време на лов. Обезпокоена, Елизабета Фарнезе го кара да изтегли своето послание, обяснявайки, че по нейно мнение клаузите, отнасящи се до нея и до децата им, трябва да бъдат коригирани. След като заявлението за абдикация най-сетне попада в ръцете ѝ, тя го накъсва на парченца и заявява на съпруга си, че въобще не е съгласна с неговата абдикация, която без нейното съгласие е нелегитимна.

Но опасността той да вземе някакво импулсивно решение остава реална и затова приближените му крият писалките и хартията на места, където кралят да не може да ги намери. След време Фелипе започва да се държи по-нормално, като позволява за първи път след осем месеца да бъде избръснат и дори се нагърбва с кралските си задължения. Дали това е от полза за страната му, е друг въпрос. За неговите министри и за дворцовите куриери обаче това предизвиква огромни неудобства, за които свидетелства английският посланик в Испания, сър Бенджамин Кийн, който пише на 6 април 1731 г. на лорд Уолдгрейв: „Негово католическо величество, изглежда, се опитва да живее, без изобщо да спи.“ Той вечеря в 3 часа сутринта, ляга си в 5; става за литургията в 3 часа след обяд. По-късно променя и този режим и започва да си ляга в 10 часа сутринта, а да става в 5 след обяд.

През 1730 г. в испанския двор пристига новината, че кралят на Сардиния има намерение да абдикира от престола. Кралицата и нейните съветници са много разтревожени да не би Фелипе да реши да последва неговия пример (макар че всъщност сардинският крал слиза от трона, за да се ожени за своята любовница). Случаят е представен на Фелипе така, че абдикацията на сардинския владетел е проява на един напълно полудял човек. Но през август същата година Фелипе отново се оттегля в постелите си и не става дори да се храни; говори само с най-близките си прислужници и отказва да бъде подстригван или да му подрязват ноктите. На 17 октомври Кийн пише на херцога на Нюкасъл: „Сега сме на практика без държавно управление и даже, без каквато и да е форма на управление, защото той 155 155 кралят на Испания. — Б.пр. не се е срещал с министрите си и дори с личния си изповедник през последните двадесет дни и, естествено, оттогава няма никакви официални съобщения.“

Около Великден на 1733 г. се появяват симптоми за завръщането на краля към нормален живот. Синът му Фернандо успява да убеди баща си да се обръсне, да разреши да му сменят спалното бельо и да вземе очистително. През лятото на същата година английският посланик вече може да съобщи в родината си, че „кралят пое отново изпълнението на своите задължения и управлението на страната навлезе в нормалното си русло, а що се отнася до неговото лично здраве, никога не съм го виждал толкова щастлив и общителен.“ За съжаление това е само временно. Самият кралски двор е разкъсван от интриги, защото кралицата е недоволна от влиянието, което нейният заварен син Фернандо придобива върху баща си. По този повод неуморният английски посланик дава следния коментар:

„Смятам, че кралицата с удоволствие би избегнала контакта си с принца 156 156 доведеният ѝ син Фернандо. — Б.пр. , но Фелипе вероятно вече е привикнал със сълзите на кралицата и едва ли би се трогнал от тях, докато сълзите, пролети от принца, са нещо ново и вероятно няма как да не са му направили впечатление. Освен с мерките, които тя е взела никой да няма достъп до кралските покои, без съмнение тя е имала план да принуди краля да направи това, с което той сега е съгласен, но преди да се реши да пристъпи към такава крайна стъпка, ѝ се е сторило разумно да опита всички останали средства, включително да убеди принца, че е необходимо да внуши на баща си да се погрижи за здравето си.“ (Писмо на Кийн до Нюкасъл, цитирано в: Edward Armstrong, Elizabeth Farneze, London, 1892, p. 288.)

Връщането на Фелипе към нормален начин на живот е само за кратко. В началото на 1738 г. за него вече се споменава, че е „с объркана глава“. Отново става намръщен и мълчалив, макар че от време на време крясъците, които се чуват от стаята му, показват, че той изпада в делириум. „Всичко това ще доведе неминуемо до абдикация“ — споделя малко по-рано посланикът Кийн пред английския премиер, херцога на Нюкасъл. Но Фелипе остава непоколебимо на престола, подвластен все повече на волята на своята съпруга. По този повод Кийн пише отново на херцог Нюкасъл (на 2 август 1738 г.):