Симеон Радев - Строители на съвременна България том 1

Като имаме предвид посочените неща, трябва да кажем, че стремежът ни към самоопознаване чрез протеклото налага да се вглеждаме и в книги от рода на „Строителите на съвременна България“, които миналото е завещало, независимо от техните обясними недостатъци. Не може да се придвижим по-напред към фактическото и психологическото познание за себе си без използуването и на тези източници. Разбира се, става дума за онова, което е било реално, а не за илюзиите на авторите.

Книгите на Симеон Радев са увлекателно белетризирана история. Те влизат, освен във фонда на нашата историография, но и във фонда на нашата художествена литература, като смесено по жанр четиво, богато със съдържателността си, изящно с езиковата си форма. Като се съобразява с обяснителните бележки в края на книгите, които са убедителни, читателят ще може да извлече от предлагания му труд живи и непосредни знания за събитията, ще изживее насладата от една пряка среща с живите участници в тях, среща с тогавашните строители на отминалата вече в миналото някогашна „съвременна“ България. Ще има една духовна среща и със самобитна, културна и оригинална личност като Симеон Радев, дал своя богат принос за осветляване на съдбата на нашия народ, освен историк още и литературен критик, мемоарист и народовед.

Акад. Пантелей Зарев

Обнародването на настоящата книга ще се види на мнозина преждевременно. Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като се появят: мемоари, които да открият интимната и психологическа страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възраждането, в която се крият новите извори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне — истински разобличения за политиката на великите сили, които са управлявали тъй често решающе влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тия данни може да се говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за история, която да отговаря на изискванията на една научна метода.

Но трябваше ли да се чакат безпределно тия източници, когато никакъв признак не предвестява тяхното появяване? Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази се образува само една устна традиция, която ще премине у потомците с всичките преувеличения и багри, които може да ѝ предаде политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да се осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура — духовна и веществена, — и те за скоро време не могат да се очакват; както ще трябва да мине време, догдето се сдобием и с една история на Възраждането.

Поради тия съображения — и за да не бъде принудено новото поколение да учи политическото ни минало в книгите на чужденци, писани повърхностно и пристрастно — ние решихме да издадем своя труд още сега. Като съзнавахме неговите неизбежни несъвършенства, ние се постарахме да отстраним поне тия недостатъци, които можеха да бъдат победени: разпитахме лично много дейци от епохата, която описваме; търсихме в протоколите на Министерския съвет и в архивата на Министерството на външните работи данните, които определят по-точно физиономията на събитията и подбужденията на управляющите; проучихме всичките дипломатически преписки, които европейските държави са направили достояние на публиката. И сега предаваме тая книга на читающия свят с твърдото убеждение, че той ще види в нея един добросъвестен труд.

С това ние не искаме да кажем, че сме успели да направим книгата си съвършено обективна и съжденията си досущ безлични: няма история обективна и не съществуват безлични историци. Даже за епохи, безкрайно далечни от нас — античните республики например или средните векове, — не могат хората да пишат, без да се прозира у тях симпатия за някоя форма на управление, възторг от някоя доблест или гняв спрямо някоя измяна; още по-малко това пълно равнодушие е възможно за времена, непосредствено близки до нас, и спрямо деятели, повечето от които още участвуват в нашите борби. Ние сме се старали обаче с всичките средства на мисълта си да установим фактическата страна на събитията и истинските мотиви на създателите на новата ни история. Тук читателят ще намери може би най-много грешки, но никакво съзнателно пристрастие. Нашата най-голяма амбиция, писвайки тоя труд, е била да се покажем справедливи.