Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Пряк достъп до Сталин са имали само Берия, Поскрьобишев и Власик. За съществуването на такива записки са знаели само те. Но Поскрьобишев и Власик, на които най-много се е доверявал Сталин, малко преди смъртта му са били злепоставени от Берия и отстранени от обкръжението на диктатора. С една дума, в последните дни на „вожда“ от тримата допускани около него остава само Берия.

Когато Берия и Хрушчов довеждат на сутринта лекарите при Сталин, довереникът на „вожда“ веднага разбира, че това е краят. Оставяйки Хрушчов, Маленков и другите членове на Политбюро около умиращия Сталин, Берия бърза да отиде в Кремъл. Кой ще каже днес дали този нов Фуше не се е втурнал най-напред към сейфа на Сталин? Ако е било така, къде ли тогава е отнесъл личните записки на „вожда“? Другите му книжа?

Не е възможно Берия да не е виждал, че в последната година, година и половина отношението на Сталин към него непрекъснато се влошава. Сигурно и Сталин се е досещал за намеренията на Берия. Не е чудно генералисимусът да е оставил някакво разпореждане или дори завещание. Отношението към „вожда“ тогава е толкова раболепно, че по всяка вероятност обкръжението би изпълнило волята му. Берия е имал всички основания да се страхува и да бърза. А да влезе в кабинета на Сталин е можел само той. Защото другите биха били спрени от охраната. Какво е станало, не знам, но доколкото успях да установя, сейфът на Сталин, когато е официално отворен, фактически бил празен, ако не се смятат партийният билет и връзка маловажни книжа. Унищожавайки загадъчната лична тетрадка на Сталин (ако е била там), Берия си е разчиствал пътя към самия връх на властта. Може би никога няма да узнаем тази Сталинова „тайна“ — съдържанието на черната тетрадка. Епишев беше уверен, че Берия е „изчистил“ сейфа преди официалното му откриване. Изглежда, това му е било крайно нужно.

Сталин е имал навика да отделя в специална папка документи, които са го заинтересували с нещо — отделни писма, шифровани съобщения, доказателства. Така например в началото на 1946 г. Берия му предава фотокопие от личното и политическото завещание на Хитлер. (А Сталин толкова се е надявал да го хване жив!) „Вождът“ дълго чете в превод текстовете от завещанието на фюрера, като се спира повечко върху някои фрази:

„… Аз реших, преди да завърша земното си съществуване, да взема за жена девицата… по свое желание тя ще умре с мене като моя съпруга… Нашето желание е да бъдем изгорени веднага и на самото място.

… Придобитите от мене в течение на много години картини съм събирал не за лични цели, а само за откриване на галерия в родния ми град Линц на Дунава.

… Аз не искам да попадна в ръцете на враговете, които за развеселяване на своите потиснати маси се нуждаят от организирани от евреите зрелища.

… Аз умирам с радостно сърце… ще дойде сияйното възраждане на националсоциалистическото движение…“ 46

Сталин, който по-добре от своите съратници разбира религиозния смисъл на Хитлеровите думи, е особено възмутен от една негова фраза: „Аз реших, преди да завършва земното си съществуване…“ Да не би да се е надявал и на задгробен живот? В рая ли?! Сталин много съжалява, че Хитлер не е изправен като военнопрестъпник пред международния съд, но документите, получени от Берлин, са му позволили да види по-ясно зловещия профил на човека, с когото е водил борба на живот и смърт през всичките тия години. Можел ли е той да предположи, че ще дойде време, когато мнозина историци, философи и писатели ще го сравняват — него, Сталин — с оня, когото е повалил, ще търсят сродни черти у двамата диктатори? Това също е вечна тайна.

В папката е имало и други книжа, към които, както изглежда, Сталин е проявявал известен интерес. Запазени са във фонда му. Ще изброя само някои. Писмо до Сталин от випускниците на Института за червена професура, подписано на 27 октомври 1935 г., с което новите специалисти се оплакват, че ги пъдят от общежитието, а „класово чуждите елементи като дъщерята на княз Багратион оставят“ 47. Протокол от заседанието на комисията за ликвидиране на Дружеството на бившите политически каторжници и заточеници. В докладната записка на Петерс и Поспелов се казва, че в дружеството „преобладават бивши есери и меншевики, свързани тясно помежду си. След убийството на Киров са арестувани 40–60 членове на дружеството“. По-нататък се съобщава, че в списанието им „Каторга и заточение“ особено внимание се отделя на Бакунин, Лавров, Ткачов, Радишчев, Огарьов, Лунин и други. Има и статии за Ницше и Керенски; съобщава се как народоволците са приготвяли бомбите си… Някои от дружеството смятат, че „те са длъжни да защищават членовете на дружеството, които съветската власт иска да арестува…“ 48. След като Сталин прочита тази записка, съдбата на дружеството е решена.