Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

„Колхозничката Ковальова (Каменски район, Западноказахстанска област), чийто мъж е загинал на фронта, има четири деца и живее при изключително тежки условия, събира леш и огризки…

Семейството на колхозничката Федосова (колхоз «Ворошилов», Андреевски район, Алмаатинска област), на която двама сина са загинали на фронта, а мъжът й след три ранявания и сега е на фронта, не получава никаква помощ, храни се с кучета и котки…

В 23-те колхоза от Зиряновски район, Източноказахстанска област, повечето от проверените 110 семейства на фронтоваци продължително време не са получавали хранителни продукти; в редица колхози сред децата се шири всеобщо подпухване, част от тях са в безнадеждно състояние…

В колхоза «5 декември», Зеленовски район, Западноказахстанска област, колхозниците са изровили в гробищата за животни труп на кон и си разделили месото…

В колхоза «15 години РККА», Приуралски район, Западноказахстанска област, се е самоубила колхозничката Гастел, като е оставила бележка: «Самоубивам се, защото няма къде да ида, отникъде няма подкрепа…»“ 41

Тогава той просто оставя доклада настрана — не му стигаха другите грижи, ами… Но сега? Мисълта му тече по стария улей — жертвите са неизбежни. Нима не е ясно на всички, че войната продължава да събира скръбната си жътва? Между многото документи — телеграми, доклади и рапорти за тежкото положение с продоволствието — не открих и следа от някаква конструктивна реакция на Сталин, която би свидетелствала за намерението му да помогне някак.

Видях много документи със съобщения за глада, за който нито печатът, нито радиото са ни информирали тогава. През март 1945 г., когато долагат на Сталин за тежкото положение в Читинска област, пак никаква реакция. Е, наистина, Молотов нарежда да се изпрати в Чита брашно в повече от предвиденото. А в оная година там са прибрали… по 130 килограма жито от хектар! Берия информира, че например в село Буторино, Белейски район, децата крадат храна от свинете… А цензорите, отваряйки писмата, изпращани на фронта от Читинска област, констатират: в Моготуйски район ядат умрели кокошки; в Сковородино прибрали умрелите коне и ги изяли; в Улетовски район изяли всичката лобода, копривата, хмела, корените от троскот… Съобщават и за нещо страшно, чудовищно: доведената до крайно отчаяние А. В. Демиденко, майка на седем подути от глад деца, убила най-малката си, на година и половина, дъщеричка и нахранила с нея останалите, за да ги спаси. 42

Тежко ми е да пиша за това. Толкова страшна е била за народа войната! А тези случаи на диващина не могат на пръв поглед да бъдат отнесени пряко към сметката на Сталин. Но нали през целия си живот той е бил безчувствен. За него хората са „маса“, огромна и безформена. Страданията и болките на „масата“, както мисли „вождът“, са сурова необходимост и само толкова. Той смята за напълно естествено големите цели да искат големи жертви. Сталин винаги е мислел — и в това отношение не е бил сам, — че верността към революционния радикализъм означава и безпощадност по пътя към набелязаните върхове. Защото там ще властва той или в краен случай (ако не доживее до комунизма) там ще властват неговите идеи! Ако човек пилее сили и способности в дреболиите на всекидневието, може да се удави в суетнята на делничното живуркане. Истинският лидер, казва си Сталин, не бива да бъде сантиментален. Но публично за това той няма да говори. То с също една от неговите „тайни“. Напротив, нека всички да мислят, че „се грижи“ за всички.

Мнозина дълго време смятаха, че диктаторското управление на Сталин се е опирало преди всичко на авторитета му, на духовната, нравствената му власт над хората. Но самият Сталин е знаел, че не е така. Неговите главни инструменти са апаратът на насилието, съсредоточен в НКВД, и партията, която той отдавна и упорито превръща в идеологичен „рицарски орден“. Те не са вече само „трансмисии“ на волята му, а главни елементи на системата, която е създал. Именно тези инструменти на властта са самата същност на социализма и на „вожда“. Те са „тайните“ на силата и влиянието му. Но си е имал и лични тайни.

По всяка вероятност Сталин не си е водил дневник, бил е предпазлив. По негово указание много документи били унищожавани. В дебелите папки с негова преписка (всъщност документите са ги писали други и са му ги докладвали, а той само е решавал устно или писмено, поставяйки кратки резолюции от типа „Съгласен съм“, „Доложете за резултатите“, „Въпросите са лошо обмислени“ и т.н.) се срещат понякога и такива надписи: „Моля тези документи да се унищожат. Й. Ст.“ 43Както успях да установя, понякога са унищожавани доклади за изпълнението на някои негови указания по линията на НКВД. Сталин е един от малцината, които са имали право да четат материали от чужбина, където той е изобразяван карикатурно, в духа на политическата сатира. Те са играели ролята на акумулатор на ненавист — „попълвал“ е запасите си от злоба спрямо безбройните си врагове в страната и в чужбина.