Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

„През февруари доложете проекта на решението — обобщава накрая Сталин. — За троцкистите, меншевиките, есерите, анархистите и белоемигрантите трябва да бъдат създадени специални условия…“

„Ще бъде изпълнено, другарю Сталин, ще бъде изпълнено…“ — повтаря няколко пъти послушният галеник на Берия.

Да не би читателят да си е помислил, че съм объркал датите? Не! През 1948 г. Сталин отново заговорва за троцкисти, меншевики, есери, анархисти… Мисля, че е търсил „нови врагове“ — неотроцкисти, неоменшевики, неоесери и тъй нататък. Круглов не кара Сталин да чака. В средата на февруари Поскрьобишев предава нужния документ:

„До Централния комитет на ВКП (б)

за др. Сталин Й. В.

В съответствие с Вашите указания приложено представяме проект за постановление на Министерския съвет относно организиране на лагери и затвори със строг режим за изолиране на особено опасни държавни престъпници и за изпращането им след изтърпяване на наказанието на местожителство в отдалечени райони на СССР.

Молим за Вашето решение

В проекта се посочва, че „троцкистите, терористите, десните, меншевиките, есерите, анархистите, националистите, белоемигрантите“ трябва да бъдат изпращани в десетките нови лагери на река Колима, край Норилск, в АССР Коми, в Елабуга, в Караганда и на други места. Заедно с това се предписва с осъдените да се води „чекистка работа за откриване на останалите все още на свобода“. По отношение на затворниците трябва да бъдат изключени „съкращаването на сроковете за изолация и каквито и да било други облекчения“. Нещо повече, на Министерството на вътрешните работи (МВД) 37се предлага „в случай на необходимост да се отменя освобождаването на затворниците, като се оформи това по-късно по установения от закона ред“. Звучи многозначително — изтърпелият наказанието да се задържа „по установения от закона ред“.

Сталиновата резолюция „Съгласен“ е още един щрих към портрета му. За него борбата, насилието, лишаването от свобода са инструменти за „съзидание“ по сталински. Абсолютизирането на каквото и да е винаги е опасно. Абсолютизирането на класовата борба довежда Сталин до отхвърляне на много от истинските ценности на социализма. Най-важните — социалната справедливост, хуманизмът, свободата на личността — се потъпкват. Сталиновите „тайни“ на единовластието са тайни на ренегатството. Ако е бил жив ликвидираният от „вожда“ Троцки, сигурно е щял да повтори думите си: „Сталин води към термидор 38“.

Светът постепенно опознава Сталин не само с помощта на Фойхтвангер и Барбюс, нараства и броят на хората, които се убеждават, че главната му сила, „тайната“ на неговата неуязвимост е в абсолютизирането на феномена „класова борба“. На мнозина им се струва дори, че със своя антиболшевишки памфлет „Царството на Антихриста“ Мережковски 39по-рано от другите вижда смъртоносната опасност от такова абсолютизиране. Ще напомня, че три години след Октомврийската революция той пише: „Добра ли или лоша е идеята за класова борба, благородна ли или презряна, ние, живите участници в борбата, палачи или жертви, знаехме за нея едно или друго, което Маркс не е знаел, което не са и сънували всички мъдреци на социалдемокрацията. У тях тази идея е била само в ума им, у нас — в кръвта и в костите ни: кръвта ни се лее, костите ни се трошат от нея.“ 40И наистина Сталин прави всичко идеята, която по-рано „е била само в ума“, да стане господстваща в политиката, икономиката, идеологията, културата, във всекидневния живот. Той не е спокоен, ако не усеща писъците и конвулсиите на жертвите на тази идея.

След войната, когато в Европа, а като че ли и в света, се наблюдава всеобщо изместване наляво, се създава впечатлението, че историята потвърждава правотата на Сталин. Мнозина започват да мислят, че железният плуг на класовата борба скоро отново ще пори земната твърд. Тогава май никой не се опитва да мисли планетарно; очертанията на дамоклевия меч на атомния апокалипсис още са неясни. Докато ветровете на „студената война“ все още не са замразили социалната и обществената активност на антиимпериалистическите сили, изглежда, че нещата няма да се ограничат само с разпадането на колониалната система.

Изказванията на Сталин след войната се посветени, както и по-рано, на борбата за възстановяване на народното стопанство, за приоритетно, пак както и по-рано, развитие на тежката промишленост, за активизиране на селското стопанство. А там положението е крайно напрегнато. Първата следвоенна година е неплодородна. Доставките на зърнени храни от Съединените щати са прекратени, реколтата в европейската част на страната е много слаба и тези две злощастни обстоятелства създават критична ситуация. Но не могат да нарушат душевното равновесие на Сталин. Е, налага се купоните да останат до есента на 1947 г. Страната не за първи път гладува. Достатъчно е например да споменем само за геноцида, предизвикан от Сталин със смъртоносния глад през 1933 г.! А през повратната 1943 г., спомня си Сталин, реколтата също беше много слаба. Но на фронта помогнаха американците, а мирното население отново понесе мъжествено и с големи жертви страшното бедствие. През април 1944 г. Берия поднася мълчаливо на Сталин доклада на народния комисар на вътрешните работи на Казахстанската ССР Богданов. Върховният главнокомандващ няма време да го прочете веднага, но вечерта прелиства осем страници. Богданов пише, че слабата реколта през 1943 г. е предизвикала големи трудности: хиляди хора са подпухнали от глад, много са умрелите, особено сред интернираните. Сталин повече се вълнува от други проблеми, но погледът му е прикован от конкретните факти: