Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Разговорът продължи повече от час. Сталин започна отдалече — новото време искало нова икономика. Ръководителите, «командирите на производството», както той се изрази, били слабо подготвени, икономическата им грамотност била на много ниско равнище. Нужно е да се създаде, и то много бързо, добър масов учебник по политическа икономия на социализма. Личеше си, че препоръките, които даде, са били отдавна обмислени — да се увеличава степента на обобществяване на средствата за производство, да се усъвършенства планирането, да се направи от плана «железен закон», да се повиши производителността на труда и още някои препоръки все в духа на «силовата икономика». Когато Сталин ме гледаше с немигащите си очи, просто ме дострашаваше. Погледът му ме обгаряше…

Сталин си даде поръчката. Фатални срокове. «Скриха» ни тримата в една от вилите край Москва. В края на всяка седмица Суслов звънеше и питаше строго: как върви работата? Кога ще може да се прочете текстът? Другарят Сталин чака… Не забравяйте това!“

Такъв е бил един от методите за личнапоръчка на пиеса, филм, книга, учебник. Насоките на произведението се дават от самия Сталин. Тази „тайна“ е проста — лично влияе върху вкарването на духовното развитие на обществото в нужнатапосока. Както пише критикът Шкерин, който неведнъж се е срещал с Шолохов, на 24 май 1942 г., на рождения ден на писателя, Сталин неочаквано го поканил да му гостува. В дългия разговор по време на вечерята, на която били само двамата, Сталин казал най-сетне за какво е поканил Шолохов:

„Водим война. Тежка. Най-тежката. Кой ще напише нещо силно за нея след победата? И достойно, както в «Тихият Дон»… Храбри мъже са изобразени там — и Мелехов, и Подтелков, и още много червени и бели. А такива като Суворов и Кутузов няма. Но войните, другарю писател, се печелят именно от такива велики пълководци. На вашия рожден ден ми се прииска да ви пожелая крепко здраве за много години и нов, талантлив, всеобхватен роман, в който биха били изобразени правдиво и силно и герои войници, и гениални пълководци, участници в сегашната страшна война…“

Една постоянна „тайна“ на Сталиновото въздействие върху общественото съзнание може да открием в поддържането на непрекъснато напрежение в обществото. Обстановката на потенциално възможна „гражданска война“, а по-точно на перманентна борба с „враговете на народа“, „шпионите“, „малодушните“ „космополитите“, „отстъпниците“, „вредителите“ създават атмосфера, в която неговите указания и призиви за бдителност винаги намират благодатна почва. Сталин усеща, че след завършването на войната у народа и особено сред интелигенцията се появяват едва доловими, но реални очаквания на промени… Войната някак духовно е разкрепостила хората. И „вождът“ дава команда на Жданов:

„Трябва да се нанесе удар по безидейщината… В литературата проличават отклонения от класовите принципи в творчеството. Проверете едно-две списания. Най-добре в Ленинград…“

След излизането на ползващото се с печална слава постановление на ЦК на ВКП(б) „Относно списанията «Звезда» и «Ленинград»“ Жданов пристига в града на Нева. „Този въпрос — заявява той — е поставен на обсъждане в Централния комитет по инициатива на другаря Сталин, който лично следи работата на списанията… и предложи да бъде обсъден въпросът за недостатъците в ръководството на тези списания, при това лично участва в заседанието на ЦК и даде ръководни указания, които станаха основа на решението.“ Дори само „личното участие“ на секретаря на ЦК в заседанието на Централния комитет е вече „историческо събитие“… Като споменава в постановлението имената на писателите, чиито произведения са „чужди на съветската литература“, Сталин иска да върне следвоенното общество в предишната атмосфера на подозрителност, страх и „лов на вещици“. Той знае, че където съществува постоянна опасност от страна на вътрешните и външните врагове, нужен е силен вожд, „твърда ръка“, решително ръководство. Тази стара „тайна“ на всички диктатори той отдавна е открил за себе си. Ако в едно общество няма врагове и другомислещи, няма борба, нужен ли е диктатор?

Сталин знае още една „тайна“ за управление на общественото съзнание — важно е да се внедряват митове, щампи, легенди, основани не толкова на рационалното знание, колкото на вярата. „Краткият курс“ по история на партията, както и изказванията на „вожда“ са в значителна степен пропаганда на митовете и идеологическите щампи. Още в началото на века социологът Ж. Сорел издига теорията, че човешката маса, която не е на високо интелектуално равнище, е склонна да се доверява на ирационални митове, неизискващи обяснение. Митовете, пише Сорел, дават „интуитивна“ представа за социализма като мечта, идеал, цел. 32Не е задължително митовете да бъдат изяснявани, нужно е само да се вярвав тях. На хората се втълпява, че трябва да вярват в абсолютните ценности на „диктатурата на пролетариата“, на „новия човек“, в идващите от най-високо място постановления. Ритуалните събрания, манифестациите, клетвите, приветствените писма освещават, канонизират политическите митове, правят ги част от светогледа. Увереността, основана на истината, се подменя с вяра. Тук Сталин постига много. Хората вярват в социализма, в него като „вожд“, в това, че нашето общество е най-доброто, най-напредничавото, в безпогрешността на властта. „Тайна“ за могъществото на един-единствен човек не може да съществува без система от митове, които постоянно да се насаждат и да се втълпяват.