Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Икономическите трудности засилват и трудностите в духовната област. Интуитивното очакване на промени, надеждите за по-добър живот отново се отлагат за неопределено бъдеще. В предизборната си реч в Болшой театър Сталин призовава към напрегнат труд и проява на търпение. Неща, които за съветския народ не са нищо ново. Те също са част от цената, заплатена за великата победа.

Читателят знае: Сталин е обичал тайните. Големи и малки. Но най-много е обичал тайните на властта. А те са многобройни. И често пъти зловещи. Ние едва сега започнахме да се замисляме как така един безнравствен и физически непривлекателен, а в политическо отношение дори силно отблъскващ човек е могъл да накарацял един велик народ да го заобича? Как успя да „претопи“ трагедията на народа в личен триумф? Защо му вярваха милиони, и не само в нашата страна? Сталин е знаел „тайните“ на този феномен, обичал ги е и ги е пазел.

Сега, когато толкова много се пише за Сталин, естествено е желанието на мнозина автори да го разграничат от социализма, от народа. Така навремето си се опитва да постъпи и Троцки, когато започва да пише книгата „Сталин“. Това намерение личи и в многобройните статии на съветски автори. И аз бях близко до това становище, но дойдох до извода, че е невъзможно да се тръгне по този път, без да се накърни историческата истина. Нима е реално, когато оценяваме 30-те и 40-те години, да гледаме „отделно“ народа и „отделно“ Сталин? Нима народът и партията са били отделени от своя лидер? Нима не славеха те своя „вожд“, ръководещ всички дела на огромната страна?

Може би именно тук се крие най-голямата „тайна“ на Сталин. Той съумява да стане символ на социализма. Но все пак е възможно Сталин да бъде „отделен“ до известна степен от социализма, ако се приеме, че макар и да беше обявено в края на 30-те години построяването на социализма в Съветския съюз, в действителност страната все още преживяваше преходенпериод. Неузрелият социализъм е „позволил“ да го ръководи недостоен за великите идеали човек. Триумфиращият властелин се е отделил дотолкова от народа, доколкото моделът на създадения по негови „чертежи“ социализъм се е отличавал от Лениновия модел. Многото позитивни неща, родили се в обществото, са станали реалност преди всичко не благодарение на Сталин, а въпрекинего, благодарение на това, което наричаме „октомврийски тласък“, социалната инерция, предизвикана от този тласък. Но да се отдели напълно Сталин от__ Сталиновия__ социализъм е невъзможно. Разчитайки на силовото разрешаване на многобройните икономически, социални и идеологически проблеми, Сталин ясно вижда, че без да се измени общественото съзнание, не може да се стигне до положение, при което той ще остане завинаги в центъра на „системата“. Издигнатата от него идея за „новия човек“ се отличава кардинално от Лениновите идеи за хармонично развитие на личността в социалистическото общество. Как е успявал Сталин да манипулира общественото съзнание? Разбира се, с помощта на голям апарат. Наред с някои положителни елементи в общественото съзнание се внасят и идеите на самия „вожд“. „Тайните“ около влиянието на Сталин върху този процес са на пръв поглед доста прости.

Когато разговарях с Шепилов, бивш секретар на Централния комитет, чух следното. Често пъти Сталин е канел при себе си на интимен разговор отделни представители на художествената интелигенция, учени, общественици. „Знаех, разказа ми Дмитрий Трофимович, че можеше неочаквано да покани при себе си някой голям писател, артист, журналист, режисьор. За поканения това беше огромно събитие — «вождът» е благоволил да му обърне внимание! И често по време на тези височайши аудиенции се даваха социални, идеологически поръчки. Ненатрапливо, но властно. Една вечер ми се обаждат: позвънете на еди-кой си телефонен номер. Измъчван от най-различни предположения, набирам номера. На другия край се оказва Сталин:

— Другарю Шепилов! Имате ли малко време? Бихте ли могли да дойдете сега при мене?

— Да, разбира се… — Не помня какво още казах, но слушалката вече мълчеше. А дори не знаех къде да отида… Но веднага отново се позвъни и ми съобщиха, че след няколко минути щяла да дойде кола. Крачех като паднал от небето по кремълските коридори, придружаван от мълчалив сътрудник от Секретариата на Сталин. Почти на всеки етаж, на всеки завой стояха като статуи часови от кремълската охрана.