Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

От справката, която подготвят за Сталин през януари 1946 г. военните и Вознесенски, става ясно, че за нашите загуби може да се говори само приблизително. Особено в началото на войната тази кървава статистика се, води крайно лошо. В доклада си Вознесенски съобщава: загубите могат да бъдат преценени точно едва след няколко месеца, но според наличните предположения загинали са, общо взето, повече от 15 милиона души. Сталин нищо не казва — според донесението на Генералния щаб убитите, умрелите от раните си и безследно изчезналите на бойното поле са общо 7,5 милиона души. През 1946 г. той се спира именно на тази цифра. Не му се ще да говори за по-висока цена — нали тогава ще помръкне веднага образът му на пълководец! А това той не може да допусне.

Но каква е в действителност цената на нашата победа? През 1956 г. в писмото си до Т. Ерландер, премиер-министъра на Швеция, Хрушчов за пръв път споменава за повече от 20 милиона. На какво се основават тези данни, които се използват и сега? На приблизителни пресмятания. Според мене в оценката на Хрушчов е вярна само думата повече. Над 20 милиона. Днес историците работят по определянето на точния брой. Народът трябва да знае колко свои синове и дъщери е принесъл в жертва пред олтара на победата.

Въз основа на редица намиращи се във военните архиви статистически данни, включително и за нашите военнопленници (германците например са водели педантично сметка за затворените и унищожените в концлагери), анализирах резултатите от преброяванията, взех предвид броя на съединенията и динамиката на личния им състав по време на войната, прибавих и сметката данните за загубите в най-големите операции, обърнах също така внимание на научнообоснованите съображения, изказани от такива известни изследователи като Виродов, Власиевич, Кваша и Соколов, и стигнах до следните изводи. (Не смятам, разбира се, че те са единствено верните и окончателните.) Броят на загиналите военнослужещи, партизани, нелегални и мирни граждани през годините на Великата отечествена война най-вероятно е между 26 и 27 милиона души, от тях около 10 милиона са паднали на бойното поле или са загинали в плен. Особено трагична е съдбата на ония, които са били в първия стратегически ешелон (и в основната маса на стратегическите резерви) и са изнесли главните тежести на войната през 1941 г. Основната, най-вече кадровата част от личния състав на съединенията и обединенията в този ешелон загива, а около три милиона военнослужещи се оказват в плен. Не много по-малки са били нашите загуби и през 1942 г.

Най-неясна и политически двусмислена категория са безследно изчезналите. Тук спадат и падналите на бойното поле, но „не влезли“ в строевите записки и сборните сведения за загубите, и тези, които са се оказали в плен, станали са партизани или съдбата ги е отвела в чужди краища. Да, имало е сред тях и хора, които са се разколебали, поддали са се на обещанията и са влезли в Руската освободителна армия на Власов или са постъпили на служба в полициите. Но техният брой е незначителен. Съдбата на почти всички безследно изчезнали е дълбоко трагична — незнайна смърт в боя, гибел в плен или „в най-добрия случай“ безкрайни проверки в лагерите на НКВД с риск да останат там дълги и дълги години.

Ако Сталин можеше да се отнася критично към себе си, то простата съпоставка на своите с немските загуби щеше да го доведе до заключението, че блясъкът на „пълководческия гений на вожда“ е основан до голяма степен на това, че хората не са знаели истината за дадените жертви. По мои пресмятания съотношението на безвъзвратните загуби е 3,2 към 1 не в наша полза.

Разбира се, трябва да се има предвид варварската политика на нацистите, свързана с планомерното унищожаване на мирното население, особено на славяните, на евреите и на лица от други националности. Това е една от главните причини за астрономично големите жертви на съветския народ. Защото повечето от загиналите са мирни граждани. Но дори да не вземем под внимание катастрофалното начало на войната, то и след него нашите военни загуби са били няколко пъти по-големи от немските. Не само поради неопитност. Защото, като се почне приблизително от 1943 г. нататък съветските войници и командири са се научили вече да воюват. И то добре. Но Сталин винаги поставя на първо място принципа, който много пъти прилага в директивите и заповедите си: целта да се постигне „без оглед на жертвите“. За човека, защитен от каквато и да е форма на критика, стойността на човешкия живот (на стотици, хиляди, милиони хора) няма никакво значение. Това също е една от главните причини цената на нашата велика победа да е невъобразимо висока. Победата ще остане пропита завинаги със скръбта ни по неизброимите жертви. Този въпрос никога не е измъчвал Сталин. Жертвеният сталински социализъм изисква и жертвени победи. Самата неоспоримост на този исторически факт не само подчертава великото безкрайно търпение и самопожертвователност на съветския народ, но и напомня: за да стане такъв, какъвто е станал, на Сталин са му позволили. Решителната роля на народните маси не бива да се разглежда само „след като бъде теглена чертата“…