Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Когато чете справката на Вознесенски за мащабите на разрушенията и първия вариант на доклада на Извънредната държавна комисия за злодействата на немските завоеватели, Сталин задържа погледа си по-дълго на няколко цифри: разрушени са 1710 града и селища от градски тип, изгорени са над 70 хиляди села и селца („вождът“ дори и не помисля, че изгарянето на хиляди и хиляди селища тежи на неговата съвест), вдигнати са във въздуха и не функционират 32 хиляди промишлени предприятия, 65 хиляди километра железопътни линии, опустошени са около 100 хиляди колхоза и совхоза, хиляди машинотракторни станции… Замисляйки се над тези страшни цифри, Сталин си спомня как по пътя за Берлин през непробиваемото от куршуми стъкло на прозореца се вглеждаше в просторите на руската равнина, изпонасечена от окопи, блиндажи и пожарища. Влакът не спираше никъде, край него прелитаха обезобразени скелети на сгради с множество празни зеници на прозорците, сринати заводи, овъглени бараки. В оцелелите селца се виждаха най-често опожарени до основите къщурки, над които протягаха към небето изстиналите си ръце комините на руските печки. Дори избуялата юлска зеленина не можеше да скрие следите от страшното бедствие.

По думите на Вознесенски 25 милиона души в страната нямат стряха над главата си, завират се в землянки, плевници, изби. Западналото и без това още от началото на 30-те години животновъдство е напълно разстроено — десетки милиони глави добитък са иззети или унищожени. По предварителни пресмятания, пише Вознесенски, преките щети, нанесени от нахлуването, възлизат на около 700 милиарда рубли (в цени преди войната). Казано с други думи, страната е загубила 30% от националното си богатство. 26Жизненото равнище на народа е на най-ниското (което може да си представи човек) стъпало…

Тези неща вече по-малко интересуват Сталин — той винаги е смятал, че без големи жертви е невъзможно да се построи социализмът, да се разгроми фашизмът, а сега и да се възстанови държавата. Без да се поддържа общественото съзнание в състояние на постоянно напрежение, на постоянна мобилизация, на своеобразна „гражданска война“, без борба с трудностите и с вътрешните врагове е невъзможно да се решават възникналите свръхзадачи, в това Сталин е напълно уверен. Че е прав, го доказва и докладната записка на Хрушчов, която Поскрьобишев неотдавна е оставил в папката. На 31 декември 1945 г. Хрушчов съобщава за активизирането на украинските националисти в западните райони на Украинската ССР във връзка с наближаването на изборите за Върховен съвет на СССР. Записката завършва с молба да се помогне на Прикарпатския и Лвовския военен окръг с допълнителни сили. А нима само там има врагове? Ами колко много още са били под окупация, в плен, под чуждо иго? Сталин е убеден, че от фронта са се върнали доста много „декабристи“.

Върху докладната записка на Хрушчов Сталин слага резолюция до Булганин и Генералния щаб да отделят допълнителни войски за западните области на Украйна. 27А ето и един аналогичен доклад „Относно създаване на изтребителни батальони за борба с бандитизма в Латвия“, подписан от Булганин, който предлага между другото тези батальони да минат на издръжка на местния бюджет. 28И там жертви. Войната е свършила, а жертвите край нямат. Ето, Меркулов и Круглов съобщават, че в навечерието на изборите в Литва „се е засилила активността на антисъветското националистическо нелегално движение“. Списъкът е дълъг:

„— На 15 декември 1945 г. в Шяуляйска околия е откаран в гората и разстрелян членът на окръжната избирателна комисия Ю. Митузас.

— На 16 декември 1945 г. във Вейсеяйска община, Ладзияйска околия, е убит от бандитска група председателят на избирателната комисия В. Левулис.

— На 17 декември 1945 г. в Рокишка околия група бандити са убили председателя на избирателната комисия М. Гикелис.

— На 20 декември 1945 г. в Тауянска община, Укмерска околия, е бил убит от бандити членът на участъковата избирателна комисия и председател на селсъвета Ю. Габрилавичюс.“ 29

Дълъг е списъкът на новите жертви. Ще минат още няколко години, преди да се прекрати проливането на кръв в Прибалтика. Но в сравнение със загубите през войната това са само части от процента. Сталин сигурно неведнъж се е замислял за цената на победата в човешки жертви, но претегляйки нещата от едната и от другата страна, е смятал, както се вижда, че това е също „политически въпрос“.

И така, каква е цената на победата? Колко хора са загинали? На Сталин му предстои да говори на предизборно събрание, ще трябва да каже на народа колко човешки живота струва победата. По време на войната върховният главнокомандващ не се е замислял за това — човешките ресурси на страната му се виждали неизчерпаеми. Но когато идва отстъплението към Сталинград, е пресметнал, че в окупираната територия са останали 70–80 милиона души.