Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Победата над фашизма укрепва значително единовластието и култовото преклонение пред самодържеца. За народа той става месия, творец на „великата победа“, ненадминат пълководец. Но заедно с това тази сляпа вяра обезсилва народа, лишен задълго от истина и справедливост.

Доста страници отделих за една от извънредно отрицателните дейности на Сталин след войната — усилията му да консервира политическата система, да я направи неизменна. Той никога не ще може да изрече Лениновите думи: „На нас са нужни промени в политическия строй.“ С догматичния си ум Сталин, правейки оценка на създалата се система, в центъра на която се намира самият той, не е в състояние да разбере, че с тези опити за консервирането й подлага на дълбока ерозия социалистическите ценности и идеали.

Наред с тези негативни процеси живеят, пулсират, борят се надеждата, волята, енергията на народа. Победата над фашизма убеждава хората в Съветския съюз, че социализмът е непреходен, че историческият избор, направен през октомври 1917 г., е правилен. Въпреки многото спънки, трудности, извращения и престъпления народът е главният пазител на своята духовност, на своята вяра в по-доброто бъдеще. За невиждано кратки срокове той успява да се вдигне от развалините и да възстанови икономическия потенциал на страната. Когато в края на 1945 г. долагат на Сталин обобщените данни за икономическите щети, причинени на съветската държава от войната, той, който може би повече от другите знае за раните и белезите от тях по тялото на отечеството, въпреки това пита Вознесенски:

— Няма ли раздувания?

— Може да има само свивания. За краткото време е невъзможно да се оценят големината и мащабите на всички загуби…

Той помни съвещанието с командващите фронтове и командващите родовете войски по въпроса за демобилизирането и реорганизацията на Червената армия, състояло се на 21 и 22 май 1945 г. Тогава върховният главнокомандващ казва на маршалите и генералите, че без армията, а по-точно без хората, които днес са в армията, раните си няма да излекуваме… С листчета в ръце, като поглежда от време на време в тях, Сталин бавно и глухо отронва думите си: „Демобилизацията трябва да засегне най-напред частите от противовъздушната отбрана и кавалерията. Тя не трябва да се разпростре върху танковите части и военноморския флот. В частите на пехотата демобилизацията ще обхване 40–60 процента от състава й, без да засегне войските от Далечния изток, Задбайкалието и Задкавказието… На всеки уволняван боец да се продават на ниска цена трофейни стоки и да му се даде заплата за толкова години, колкото е прослужил в армията…“ 23Говори Сталин за демобилизацията на армията и мисли как по-бързо да включи тази сила в процеса, за който му приказва така настойчиво Вознесенски: страната трябва да се вдигне на крака. Всичко е на привършване — силите, възможностите, търпението. Народът страшно изнемогва. Берия докладва за глада в Чита и областта, в Таджикистан, в Татария, на други места. Сталин взима обобщеното сведение. Народният комисар на вътрешните работи в Таджикистан съобщава:

„В Ленинабадската област… са намерени 20 души, умрели от изтощение, и 500 души, подути от недохранване. В Сталинабадската област — в Рамитския, Пахтаабадския, Оби-Гармския и в други райони — са умрели от изтощение над 70 души. Има също изтощени и подути. Такива факти се срещат и в Курган-Тюбинската, Кулябската и Гармската област. Помощта, оказана на тези райони на място, е незначителна…“ 24

В Читинската област има данни за „употреба на умрели животни, на дървета, кора“. Съобщава се за един страшен факт: „селянка със синовете си убили малката дъщеря и я употребили за храна… Ето още един такъв случай“ 25. Сталин спира да чете тъжното сведение. Като вижда недоволството на „вожда“, Берия бърза да каже:

— Отделили сме известно количество брашно до новата реколта. Налага се да потърпим!

Предстои войната с Япония, а от докладите на Вознесенски се разбира, че предстои и колосална работа. Кандидат-членът на Политбюро в сравнение с другите от обкръжението на „вожда“ по-задълбочено се ориентира в мащабните и многопластови икономически процеси, развиващи се в страната. Сталин отдавна го наблюдава, но той събужда у него противоречиви чувства. Да, по всяка вероятност е най-умният ръководител от обкръжението му, но не му харесва неговата независимост, острите му понякога изказвания. Но пък, от друга страна, разсъждава Сталин, без неговия мозък трудно ще е да бъде измъкната изпод развалините икономиката. През февруари 1947 г. на пленума на Централния комитет Сталин неочаквано за мнозина предлага Вознесенски да бъде избран за член на Политбюро.