Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Например през август 1937 г. му съобщават, че един от „бившите“ поети, Т. Н. Гарин-Михайловски, за да преживее някак си, иска да публикува в емигрантската преса поемата „Пушкин и Сталин“. Едновременно изпращат и поемата, написана във вид на диалог между „вожда“ и великия руски поет. Сталин прелиства със злобна погнуса страниците на ръкописа, отпечатан на стара пишеща машина с „е двойно“, и се спира на заключителните строфи:

„Сталин ( Събужда се, търка очи, оглежда се наоколо и прелиства том от Пушкин. Сам е. )

Помни той, че същото чувство на ненавист го беше овладяло, когато през 1937 г. прочете речта на Троцки „Аз обвинявам!“, която неговият най-голям враг произнася на нюйоркския хиподрум: „Защо Москва се бои толкова много от гласа на един-единствен човек? Само защото знам истината, защото нямам никакви причини да я скривам. Готов съм да представя в една международна комисия за разследване документи, факти и свидетелства, в които именно е скрита истината. Аз заявявам: ако тази комисия реши, че макар и в най-малка степен съм виновен за престъпленията, които ми приписва Сталин, доброволно ще се предам в ръцете на ГПУ. Правя тази декларация пред целия свят… Но ако комисията удостовери, че процесите в Москва са съзнателна и преднамерена провокация, ще поискам от моите обвинители да заемат мястото ми на подсъдимата скамейка.“ 45

Ето още един интересен документ от 1923 г. (месецът не е посочен), озаглавен „Биографични сведения за Й. В. Сталин“. Запазено е копне в архива на Народния комисариат по националностите. Предназначението и авторството му са неизвестни, но има основания да се предполага, че е подготвен под „ръководството“ на Сталин.

В „биографичните сведения“ се описват надълго и нашироко „революционните заслуги“ на Сталин преди Октомври. „В октомврийските дни Сталин беше член на петорката (колектива) за политическо ръководство на въстанието…“ Особено любопитни са заключителните редове: „Както предишната, така и особено сегашната революционна работа на Сталин имат огромно значение. Отличавайки се с неизчерпаема енергия, с изключителен, изпъкващ ум и с непреклонна воля, др. Сталин е една от главните скрити, наистина стоманени пружини на революцията, която с несъкрушима сила разгръща руската революции в световен Октомври. Последовател на Ленин, той повече от когото и да било друг е усвоил методите и идеите в практическата му дейност.

Благодарение на това днес той блестящо запълва отсъствието на Ленин не само в областта на тясно партийната дейност, но и в областта на държавното строителство.“

Просто не ми се вярва, че някой може да напише такъв документ, докато Ленин е още жив. Кой тогава е неговият автор? Защо са били съчинени тези „сведения“ за „стоманената пружина на революцията“, която „блестящо запълва отсъствието на Ленин“? Може би Сталин, когато става генерален секретар и усеща, че Ленин няма да се върне вече на политическото кормило на държавата и партията, се е готвел да стане негов приемник още през 1923 г.? И това е една от Сталиновите „тайни“…

Такива документи Сталин е пазил известно време, а после ги е давал на Поскрьобишев. Много от тях Поскрьобишев унищожава, но някои запазва в секретните архиви. За Сталин те са били общуване насаме с ония, които е ненавиждал, с които се е борил и които са го атакували. „Натъпквайки се“ с ненавист, умеел е и да я „излее“ навън. Това са изпитали на гърба си милиони хора…

Епишев, който навремето е бил заместник-министър на държавна сигурност, разказваше, че Сталин си имал дебела тетрадка, подвързана с черно книговезко платно, в която понякога си записвал нещо. Едва ли за да не го забрави, защото паметта му е била „компютърна“, макар че към края на живота му започва да „понакуцва“. По всяка вероятност съдържанието на тетрадката ще остане завинаги тайна. Не зная от какъв източник е почерпил тия сведения Алексей Алексеевич, но той предполагаше, че Сталин е пазел известно време и някои писма, изпращани лично до него от Зиновиев, Каменев, Бухарин, дори и от Троцки. Не, Сталин не си е водил всекидневно бележки, както Николай Александрович Романов, последният руски цар. Дневникът на императора обхваща 36 години, не е пропуснат нито един ден, изписани са петдесет тетрадки с кожена марокенова подвързия. Струва ми се, Сталин не би си губил времето като някаква гимназистка да води такива дневници, където освен дреболии трудно може да се открие нещо съществено. Като имам предвид характера му, Сталин би записвал съществени неща за онова, което е направил днес и което ще направи утре, за хората и бъдещата им съдба. Въпреки всичките ми опити не успях да си изясня нито съдържанието, нито съдбата на личните записки на „вожда“.