Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

„До Държавния комитет по отбраната

за другаря Сталин Й. В.

В края на януари т.г. Първи белоруски фронт е освободил от немски лагер група югославски офицери. Сред освободените е и генералът от югославската жандармерия Стефанович, който разказал следното:

«В лагера „X-C“ край гр. Любек били държани ст.л-т Яков Джугашвили, а също синът на бившия френски премиер-министър Леон Блум капитан Робер Блум и други. Джугашвили и Блум били в една килия. Стефанович се е отбивал около 15 пъти при Джугашвили, предлагал му материална помощ, но Джугашвили отказвал, държал се независимо и гордо. Не ставал прав пред немските офицери и затова отивал в карцер. Вестникарските клюки на немците са за мене лъжа, казвал Джугашвили. Бил уверен в победата на СССР. Написа ми адреса си в Москва: ул. „Грановски“, блок 3, апартамент 84.»

Безуспешните мерки, взети от Сталин и Берия за освобождаването на Яков (или за да не му се позволи да „заговори“), се оказват ненужни. Но тези мерки са от тайните, които ще станат завинаги неразкрити.

Към края на живота си, когато започва да губи постепенно сили, „вождът“ все по-често се замисля какво ще остане след него за историците? Какви „следи“ ще остави за тях? Какво е неговото документално и епистоларно наследство? Очевидно с това се обяснява фактът, че година и половина преди да навърши 70 години, Сталин възлага на Маленков да прегледа внимателно архивите: какви материали, свързани с Ленин и с него, със Сталин, са останали неизвестни? Имам основания да смятам, че Ленин по-малко го е интересувал. Но тъй като е изключително хитър, Сталин разбира, че тази „инвентаризация“ на архивите няма да предизвика нито днес, нито по-късно особени слухове и съмнения. Това не било трудно да се направи, понеже почти всички основни архиви се намирали под разпореждането на Министерството на вътрешните работи. След около 8–10 месеца министърът на вътрешните работи Круглов долага:

„До ЦК на ВКП (б)

за другаря Маленков Г. М.

От архивните органи на Министерството на вътрешните работи се води системна работа по издирването и описването на пазените в архивите оригинални документи, писани от В. И. Ленин и Й. В. Сталин.

През 1948 г. бяха прегледани лист по лист 190 000 дела с документални материали от 38 най-важни архивни фондове: на ЦИК (Централен изпълнителен комитет), СНК (Съвет на народните комисари) на СССР и РСФСР, на Съвета по труда и отбраната (СТО) на СССР, на Народния комисариат по въпросите на националностите (Наркомнац), на НКВД на СССР, на Народния комисариат на просветата (Наркомпрос), на Висшия съвет по народното стопанство (ВСНХ), на вестник «Известия», на Управлението по въпросите на Революционния военен съвет на републиката и други.

В резултат от полистовия преглед на посоченото количество документални материали са открити и предадени в ИМЛ (Институт по марксизъм-ленинизъм) 1203 саморъчно написани документа и копия от оригинални документи, писани от В. И. Ленин и Й. В. Сталин…

През тази година в архива за Октомврийската революция и социалистическото строителство ще бъдат прегледани с тази цел 58 000 дела.

Ако се съди по някои данни, Маленков неведнъж е докладвал на Сталин за резултатите от „ревизиите“. Мисля, че съвсем не всички документи са попадали в ИМЛ. Сталин е полагал големи грижи за него в историята да остане само онова, което той е „разрешил“. Ето защо не е никак чудно, че в архивите липсват много от оригиналните документи, а на копията не са възпроизведени резолюциите му. Това са също чисто Сталинови „тайни“. Много от тях действително не е лесно да бъдат разкрити.

Когато веднага след войната военните му долагат, че чехословашкото правителство възнамерява да предаде в дар на СССР „Руски задграничен архив“, той нарежда да се организира приемане и преглеждане на документите във фонда. На 3 януари 1946 г. Круглов долага, че под ръководството на НКВД в Москва са пристигнали 9 вагона с документи (архивите на правителството на Деникин, архива на Петлюра, личните архиви на Алексеев, Савинков, Милюков, Чернов, Брусилов и много други руски държавници и военачалници). 53Там е имало книги и материали по история на Октомврийската социалистическа революция и гражданската война. За приемането на документите били привлечени специалисти от Академията на науките — Никитински, Богоявленски, Минц и Сутоцки, — но големи началници от НКВД ги ръководели и докладвали на Сталин за съдържанието и по-нататъшната съдба на архива. Редица документи задълго остават скрити в неговите шкафове и сейфове. Например в резултат на обстойния преглед на „Руски задграничен архив“ сътрудниците на НКВД откриват ръкопис на Брусилов, бивш царски генерал, командващ Югозападния фронт в Първата световна война, който осъществява прочутия пробив, влязъл в историята като „брусиловски“. От 1920 г. Брусилов служи в Червената армия, бил е инспектор на кавалерията в РККА, от 1924 г. е привлечен към Революционния военен съвет на СССР за особено важни поръчения. Ръкописът „Моите спомени“, завършен през 1925 г. по време на лечението му в Карлови Вари (на другата година той умира), явно не е предназначен за публикуване в СССР.