Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Пак в тази папка е и писмото до „вожда“, подписано от Акулов, който предлага да бъде издигнат паметник на Перекоп и Чонгара. Резолюцията е: „Към дело. Въпросът е отложен. Засега няма средства.“ И още: писмо на Каплер от затвора с молба да бъде изпратен на фронта; записка на Берия за информация от югославския генерал Стефанович относно съдбата на сина на Сталин Яков, с когото навремето са били заедно като пленници; доклад на Круглов, че през декември 1945 г. е пренесен от Прага „Руски задграничен архив“ 49; писма до Сталин от Ягода, Радек, Зошченко, Жданов, Серова и много други. С течение на времето някои са били предавани в личния му архив, а други, по всяка вероятност — унищожавани. В „Личната преписка“ освен служебни книжа има и доста много писма, адресирани непосредствено до „вожда“. Запознаването с тези документи също позволява да се повдигне част от покривалото, под което диктаторът е криел „тайните“ си. В затвореното общество, създадено от него, разбира се, и дума не може да става за някаква гласност, за информираност на народа. Хора, които знаят колкото е възможно по-малко, по-лесно се ръководят. С този „минимум“ се занимаваха Жданов, Суслов и техните възпитаници.

Има още една тайна, която надали някога ще успее някой да разкрие докрай — смъртта на жената на Сталин. Официалните обяснения и различните версии са отдавна известни. Но, струва ми се, че нито една от тях не е убедителна. И просто ми се ще да приведа едно съображение. В архива има един интересен документ, адресиран до Калинин — молба за помилване от Александра Гавриловна Корчагина, затворена в Соловецкия лагер. Молбата е написана с лилав молив на няколко листа от ученическа тетрадка на 22 октомври 1935 г.

Както личи от обширното писмо, членът на партията Корчагина е работила пет години като домашна помощница в семейството на Сталин. Била е арестувана, когато един затворник, работил по-рано в Кремъл, някой си Синелобов, дал показания, че е говорела, че уж Сталин бил застрелял Надежда Сергеевна. В писмото си Корчагина не много убедително отрича този факт, като се позовава на официалната версия за „разрив на сърцето“ на нейната господарка. Споменатите в молбата Буркова, Синелобов (инициали в текста няма), любовникът на Корчагина пазачът Я. К. Гломе и безименният секретар на партийната ядка се били интересували и питали домашната помощница: защо за причината на смъртта не било писано във вестниците? От молбата личи, че официалната версия за смъртта не е задоволила мнозина, още повече, както пише Корчагина, че Сталин тогава, в нощта на смъртта, се бил върнал в кремълското си жилище веднага след жена си. По всяка вероятност той е чул за тези разговори, изплашил се е и решил не само да отстрани Корчагина, но и с арестуването й да накара да замълчат всички, които знаят нещо за случая. Именно да замлъкнат.

В края на 1935 — началото на 1936 г. съдят по сталински. Корчагина пише на Калинин, че заплахите на следователя Коган са я принудили да признае обвинението, а после била пратена без съд в Соловецкия лагер. Към писмото е приложено заключението на специалния пълномощник на НКВД Луцки, което гласи, че Корчагина „е включена в делото за контрареволюционните групи в правителствената библиотека, в Кремълската комендатура и др.“. Резолюцията на „общосъюзния старейшина“ е лаконична: „Отклонява се. М. И. Калинин. 8. III. 36 г.“ 50

Трябва да добавя, че по онова време мнозина са смятали, че Алилуева не се е самоубила, а я е застрелял Сталин в пристъп на гняв, не желаейки повече да търпи своенравието на жена си, която била човек с твърд характер. А тази версия не изглежда нереална, ако се има предвид моралният облик на „вожда“. Ръката му ни веднъж не трепва, съвестта му ни за момент не заговорва, когато изпращана гилотината на беззаконието свои приятели, другари от Политбюро, бойни съратници от гражданската война, близки роднини. Не бива, разбира се, да се изключва и това, че Надежда Сергеевна сигурно не само се е била уморила от безсърдечието на мъжа си, но може би е изразила по този трагичен начин и протеста си спрямо онова, което е знаела.

Сред личните тайни на Сталин, а те не са малко, има една, свързана с по-големия му син Яков. Както личи от някои документи, има основания да се предполага, че са правени един-два опита да се организира бягството от плен на старши лейтенант Я. Джугашвили. За това пише Д. Ибарури. Сталин е искал не толкова да спаси сина си, колкото да предпази себе си от неприятности. Страхувал се е, че фашистите ще успеят да „прекършат“ Яков и да го използват против баща му. Но постепенно германците все по-рядко споменават Джугашвили, докато съвсем замлъкват. Сигурно Сталин се е успокоил напълно на 5 март 1945 г., когато народният комисар на вътрешните работи му долага: