Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

В Сталиновото „наследство“ особено място заема партията, но партията не в смисъла на днешното ни разбиране за нея, а като синоним на огромен идеологически орден. И до края на дните си Сталин обичаше да казва: „ние, болшевиките“, „няма такива крепости, които болшевиките не биха могли да превземат“, „болшевиките са хора от особен вид“… Цели поколения израстват с преклонение пред Сталин, с идеите му. В центъра на всички светогледни принципи, както по всичко личи, бе поставен класовият подход в неговото извратено тълкуване. Очевидно марксистите сталинисти винаги са го абсолютизирали, нагаждайки всички социални явления към схема, чиято основа е постулатът: класовата борба е главната движеща сила на развитието. Идеите на хуманизма, на общочовешките ценности и на нравствеността се обявяват за еретични, буржоазни, все едно че хуманизмът и марксизмът са антиподи. За някаква хуманна същност на марксизма не може и дума да става. За партиеца класовото съзнание означава непоклатима непримиримост към всичко чуждо, към всичко, което е в разрез с убежденията му. Абсолютизирането на класовия подход и законът от диалектиката за борба на противоположностите оправдават суровото отношение, насилието, нетърпимостта. Класовият подход издига на пръв план борбата, а компромисът, съвместното съществуване, споразумението и сътрудничеството стават нещо второстепенно. Във външнополитическите отношения това води до конфронтация, а вътре в страната оправдава насилието и терора. Абсолютизирането на реално съществуващите противоречия между класите кристализира в универсалната доктрина за политическа и идеологическа война.

Партийният орден, а Сталин често го нарича „армия“, се превръща постепенно в разгърнат, универсален апарат на властта. Партията, която остави Сталин, беше загубила в значителна степен ленинските си черти. Послушното автоматично единодушие, единогласност и единомислие превръщат членовете на революционната някога ленинска партия в сива маса от изпълнители. Печатът на Сталиновото „творчество“ проличава тук също така отчетливо, както и в другите области. Във връзка с това не може да не признаем, че не само Сталин и обкръжението му, но и партията носи отговорност за сталинизма.

Най-сетне Сталиновото „наследство“ би изглеждало непълно, ако при анализиране на отраженията на сталинизма не вземем предвид ролята и мястото, които диктаторът отрежда на наказателните органи. В резултат от неговата селекция ги оглавява каста от инквизитори, на които безрезервно е вярвал. Ежов, Берия, Круглов, Абакумов, Кобулов, Серов, Деканозов, Меркулов, Цанава и другите жреци на Сталиновата държавна сигурност се разпореждаха с живота на всеки гражданин на страната, независимо дали е никому неизвестен отруден човек или е известен деец. Ето пример:

Един от зловещата шайка на Бериевото обкръжение — Серов — в доноса си до Сталин и Берия (вече след войната) пише: „Аз вече докладвах за необективното отношение на члена на военния съвет към групата окупационни войски в Германия генерал-лейтенант Телегин към работниците от НКВД. Телегин е започнал да търси различни «факти» против отделни представители на НКВД и да ги поднася на др. Жуков в изопачен вид. Например съобщил е за изпращането на 51 ешелона с трофеи на адрес на НКВД… Разполагаме с десетки факти, които говорят, че генерал Телегин се опитва да компрометира работниците от НКВД. Стигнах до извода, че генерал Телегин изпитва голяма злоба към НКВД…“ 213Сталин, естествено, възлага на НКВД „да разучи хубавичко положението“. Не е било трудно да се предвиди изходът. Скоро Телегин е отзован в Москва и пратен на курс за усъвършенстване на политическия състав, докато в „органите“ подготвят „делото“ и го докладват на Сталин. С негово одобрение Константин Фьодорович Телегин, преминал цялата война на най-трудните, често пъти решаващи участъци, е арестуван за „вражеска дейност“. Присъдата на военната колегия гласи: „За антисъветска пропаганда на основание на Закона от 07.08.32 и на член 58–12 от Наказателния кодекс на РСФСР се осъжда на лишаване от свобода в ИТЛ (изправително-трудов лагер) за срок от 25 години с конфискация на цялото му имущество…“ Само смъртта на Сталин отваря пред Телегин вратите на лагера. Най-малкото търкане, „поглеждане накриво“, незначително незачитане към представителите на наказателните органи се квалифицира като тежко престъпление.

Всеки взима от историята онова, което отговаря на светогледа му. Изучавайки Великата френска революция, Ленин вижда в колосалното сътресение централната идея — народовластието. Несъвършенството и противоречивостта му. Но е видял в народовластието една непреходна историческа надежда. Обръщайки се към Френската революция, Троцки е поразен от неумолимостта на обратното движение, от възможността за безжалостно ликвидиране пламъка на народната свобода. За него думата „термидор“ става символ за реставриране на старото, на контрареволюцията, на предателството, измама спрямо всички най-хубави надежди на революционерите. Не е случайно, че употребява думата „термидор“ обикновено в съседство с думата „Сталин“. А „вождът на народите“ обръща внимание най-вече на опасността, която по негово мнение е погубила Френската революция. Тази опасност е била конкретна и се заключавала в появата на „народни врагове“. Този печален за съветската история термин е дошъл в нашата трагична действителност от XVIII век. За Сталин „народни врагове“ са всички, които пряко или непряко макар и потенциално са можели да се превърнат в заплаха за единовластието. Всичките си мисли той насочва към укрепване на това единовластие, представяйки го, естествено, за „укрепване на социализма“. Но за да се постигне това, нужна е голяма наказателна машина. И той лично я създава, насочва и контролира.