Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Минават години. Централният комитет не се събира. След февруарския пленум през 1947 г., обсъдил същите въпроси за „подем на селското стопанство“, следващият е свикан едва през август 1952 г. за решаване на организационните въпроси, свързани със свикването на XIX конгрес на партията. Дори информационните съобщения за тези пленуми се дават в печата в загадъчна форма: „Тия дни (?! — б.а. ) в Москва се състоя поредният (?! — б.а. ) пленум на ЦК на ВКП(б).“ Нека читателят да си блъска главата кой е изнесъл доклада, как е преминало обсъждането на въпроса и кои са точно „тия дни“. Бюрокрацията не може да мине без секретност; как иначе, когато тя е една от най-важните й опори.

Да, на Сталин не са му нужни партийни форуми. Но и не му се иска да извършва големи промени в партийното ръководство без конгрес. Той знае, че конгресът ще протече по неговия сценарий и напълно ще одобри каквото предварително си е наумил. Работите са стигнали вече дотам, че съвестта на хората е изтласкана отдавна в дълбок резерв. Партията, ще повторя, се е превърнала в духовен орден, на който той е магистър. Но повярвал в духовното си безсмъртие, Сталин решава да остави на наследниците си материали за продължително предъвкване — „Марксизмът и въпросите на езикознанието“, „Икономически проблеми на социализма в СССР“, речта си пред XIX конгрес на партията и два нови тома от „собствените“ си съчинения, които трескаво се подготвят за издаване. Личи си, че стареещият и болен „вожд“ иска заедно с това да подготви почвата за отстраняване на не един и двама многогодишни негови съратници, които знаят прекалено много, за да може да ги превърне след конгреса в удобни изкупителни жертви.

За политическия портрет на Сталин и за характеристиката на „наследството“ му XIX конгрес дава малко нови неща, но заедно с това доста интересен материал. От август до октомври 1952 г. Маленков няколко пъти докладва на Сталин как върви подготовката за конгреса: съдържанието на отчетния доклад за работата на ЦК на ВКП(б), директивите на конгреса по петия петгодишен план, други документи и изказвания. Сталин прелиства проектите за изказвания на членовете на Политбюро, но те малко го интересуват. Всички се надпреварват в търсенето на нови епитети, заслуги, добродетели и таланти на „вожда“. Сталин не прави писмени забележки, а при срещите си с раболепния Маленков му предава устно и лаконично възраженията си, звучащи като неотменни указания. Значително по-голямо внимание отделя на собственото си изказване. По негов план Суслов, подпомогнат от малобройна бригада, подготвя няколко варианта на речта му. Окончателния вид на изказването си Сталин доизглажда сам.

Няколко дни преди конгреса Сталин определя откриването му за… седем часа вечерта. Просто подчинява върховния форум на партията на собствения си дневен режим. Президиумът на конгреса е малоброен. Но се появява нещо ново: всички членове се струпват в левия край на масата на президиума. Сталин сяда сам в десния. Няма никой нито до него, нито зад него. „Великият вожд“ не иска да се смесва дори с най-високопоставените ръководители на партията. Безкрайното споменаване на името му в речите на делегатите се прекъсва от безбройни овации, ставания на крака, скандиране. Сталин наблюдава тази екзалтация у хора уж нормални, които не свалят от него очи, пълни с преданост, любов и непринудено раболепие. Уморил се да слуша потоците от хитро изпипани славословия, „вождът“ излиза в почивката и дълго време не се появява. Ако не греша, само в деня на откриването и в деня на закриването на конгреса е присъствал на всички заседания. Два-три дни изобщо не се появил. Мисля, че не по здравословни причини. Тези форуми, тъй като в тях няма борба, загадки, неясноти, отдавна са му станали безинтересни. Но той и не иска други. Конгресът е за него „демократична“ рамка на единовластието му. А и при това малко са останалите живи членове на Централния комитет, избрани на XVIII конгрес. Нужно е да се попълни съставът му. Все пак понякога ще се налага „да се подпечатва“ едно или друго негово решение… Ролята на „вожда“ в обществото беше такава, че за хората в страната целият конгрес нищо не струваше в сравнение с глождещата всички мисъл: ще се изкаже ли Сталин?

В общественото съзнание Сталин вече отдавна се беше превърнал в жив мит — средоточие на мъдрост, на всички земни добрини и на прозорливост. Всеобщата заблуда беше толкова голяма, че всяка обикновена дума, мисъл или идея, принадлежащи на Сталин, се обличаха някак си подсъзнателно във форма, изпълнена с особен, оригинален, неповторим смисъл. Хората вече не виждаха, че най-обикновени, банални неща, простички положения, често пъти слабо покриващи се с даденостите на живота, се приемат от тях едва ли не за божествени откровения.