Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

За пръв път е на международна конференция извън своята държава и се вглежда най-внимателно в партньорите си. За него всичко е ново. Сега Чърчил го интересува по-малко — срещал се е вече с него и се е убедил в необикновения ум и в хитростта на този политик. Кой знае защо, Рузвелт с проницателния си поглед и с печата на умора и болезненост върху лицето веднага му допада. Може би със своята откровеност? Така например в заключителния си разговор със Сталин на 1 декември привидно простодушно заявява, че не му се ще да обсъжда сега публично проблемите с полските граници, тъй като е възможно догодина отново да издигне кандидатурата си за президент. А в Америка „има шест-седем милиона граждани от полски произход“ и той като „практичен човек не би искал да загуби гласовете им“. Сталин харесва неговата искреност, макар самият той далеч не винаги спазва правилото „Говори, каквото мислиш“.

Рузвелт е най-млад от „голямата тройка“ и, изказвайки се пръв при откриването на конференцията, нарича участниците в нея „членове на едно семейство“. Чърчил добавя, че събралите се лидери са „най-голямата концентрация на световните сили в историята на човечеството“. Рузвелт и Чърчил отправят поглед към Сталин: какво ще каже той в първите минути на конференцията?

— Мисля, че историята ни глези — казва неочаквано Сталин. — Дала ни е в ръцете много големи сили и много големи възможности. Надявам се, че на това съвещание ще вземем всички мерки да използваме в рамките на сътрудничеството и в необходимата степен силата и властта, които са ни дали нашите народи. А сега ви приканвам да пристъпим към работа…

Най-сетне главният въпрос за втория фронт е съгласуван. На 30 ноември, на закуската, Рузвелт, помнейки добре настойчивите въпроси искания на Сталин по време на разговорите в предишните дни, разгъва салфетката си и се обръща с усмивка към него:

— Днес аз и господин Чърчил въз основа на предложенията на обединения комитет на началник-щабовете взехме решение: операцията „Овърлорд“ да започне през май с едновременно стоварване на десант в Южна Франция…

— Удовлетворен съм от това решение — отговаря колкото е възможно по-спокойно Сталин. — Но аз също искам да кажа на господин Чърчил и на господин Рузвелт, че към момента на началото на десантните операции нашите войски ще подготвят силен удар по немците…

Задружната „готовност“ оставя твърде благоприятно впечатление у събеседниците.

В Декларацията на трите държави, подписана от Рузвелт, Сталин и Чърчил на 1 декември 1943 г., се посочва: „Дойдохме тук с надежда и решимост. Отиваме си оттук като истински приятели по дух и цел.“ При обсъждането на въпросите за Югославия, Турция, Финландия, Япония, следвоенна Германия и следвоенното сътрудничество за осигуряване на траен мир Сталин е на особено мнение. В Техеран, както по-късно в Крим и Берлин, важно място в преговорите на „голямата тройка“ заема полският въпрос. На последното пленарно заседание, преди да обяви почивка, Чърчил съобщава предложението си, види се, съгласувано предварително с Рузвелт.

— Домашното огнище на полската държава и народ трябва да бъде разположено между така наречената линия „Кързън“ и линията на река Одер с включване на Източна Прусия и Опелнската провинция (сегашното воеводство Ополе в Югозападна Полша — б.пр. ) в състава на Полша.

Сталин отговаря:

— Ако англичаните са съгласни да ни бъдат предадени посочените територии (незамръзващите пристанища Кьонигсберг и Мемел — б.а. ), ще се съгласим с формулата, предложена от господин Чърчил… 399

Разбира се, много от онова, което се е говорело на конференциите на лидерите от „голямата тройка“, от гледна точка на нравствеността ще ни се стори цинично, но не бива да забравяме, че в миналото в международните отношения хармонията между силата и разума винаги е била дефицитна. Преди да стигне до времето, от което започва овладяването на новото мислене, човечеството трябва да премине през заплахата от самоунищожение. Националните, териториалните ревизии са винаги опасни. Днес не по-малко от вчера.

Вече на Кримската конференция, състояла се три месеца преди разгрома на Хитлеровия фашизъм, при размяната на съображенията относно бъдещето на Полша Сталин излага отдавна премисленото от него: „Полският въпрос е не само въпрос на чест, но също така и въпрос, засягащ нашата сигурност. Въпрос на чест, защото русите са натрупали много грехове спрямо Полша. Съветското правителство се стреми да заглади тези прегрешения. Въпрос на сигурност, защото с Полша са свързани особено важни стратегически проблеми на съветската държава… В цялата ни история Полша винаги е била коридорът, през който е минавал нападащият Русия враг… Защо и досега враговете минаваха така лесно през Полша? Преди всичко защото Полша е била слаба. Полският коридор не може да бъде запушен механично отвън само с руски сили. Той може да бъде затворен надеждно само отвътре със собствените сили на Полша. Затова е нужно Полша да бъде силна. Ето защо Съветският съюз е заинтересован от създаването на мощна, свободна и независима Полша. Въпросът за Полша е въпрос на живот и смърт за съветската държава.“ 400