Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

„Що се отнася… до въпроса… за организиране на втори фронт в Европа, страхувам се, че този въпрос започва да приема несериозен характер. Като имам предвид създалото се положение на съветско-германския фронт, длъжен съм да заявя най-категорично, че съветското правителство не може да се примири с отлагането за 1943 г. на въпроса за организиране на втори фронт в Европа.“ 390

След тази телеграма Чърчил, както по-късно си спомня, не е можел да се ограничи само с отговор на посланието. Изразява готовност за лична среща със Сталин в Съветския съюз. Сталин се съгласява и на 12 август Чърчил пристига в Москва, придружен от началника на Генералния щаб Брук, заместник-министъра на външните работи Кадогън и други официални лица. Ето какво си спомня Чърчил за настроението си по време на полета му от Кайро до Москва: „Аз размислих за мисията ми в тази мрачна болшевишка държава, която някога упорито се опитвах да задуша още при раждането й и която чак до появата на Хитлер смятах за смъртен враг на цивилизованата свобода. Какво трябваше сега да говоря? Генерал Уейвъл, който имаше литературни способности, събра всичко това в едно стихотворение, което ми показа вечерта преди заминаването. В него имаше няколко четиристишия и последният стих на всяко от тях гласеше «Няма да има втори фронт през 1942 година». Това е все едно да откараш голям леден блок на Северния полюс.“ 391

Въпреки изключително тежката и критична обстановка на Сталинградския и на Югоизточния фронт Сталин прекарва много часове в разговори с Чърчил. В тях участват от съветска страна Молотов и Ворошилов, от английска — посланикът Кър и личният представител на американския президент Хариман. Чърчил е принуден да каже направо, че през 1942 г. втори фронт в Европа няма да има. Ако съюзниците се опитат да го открият, то, по думите на премиер-министъра, най-вероятният резултат от тази акция на съюзниците би бил поражението им. Сталин дълго и многословно възразява, като изтъква съображения предимно от нравствен характер:

„Който не иска да рискува, никога няма да спечели войната. Не трябва чак толкова да се страхува от германците“ — обосновава се Сталин.

„Но вторият фронт в Европа не е единственият втори фронт“ — не се предава английският премиер. И се опитва да отвлече вниманието на Сталин с плановете на съюзниците за предприемане на операция в Северна Африка.

На разговорите между Сталин и Чърчил, каквито и други въпроси да са били разисквани, Сталин упорито се връща на темата за втори фронт. Причината е безрадостната фронтова обстановка. Но с помощта на Хариман Чърчил намира все нови и нови аргументи, за да докаже, че е невъзможно откриването му през 1942 г. Тогава, след като се съветва с Молотов, Сталин предприема необичаен ход. По време на поредната среща на 13 август връчва на събеседника си меморандум по въпроса за втория фронт. Макар че малко преди това уж „отстъпва, признавайки, че решението на този въпрос не се поддава на контрола му“ 392. В меморандума се констатира, че съюзниците са се отказали официално от съгласуваното решение, фиксирано в англо-съветското комюнике от 12 юни 1942 г., Чърчил е обезсърчен. И точно когато виси на косъм съдбата на Сталинград, а може би и на целия юг на страната, Сталин решава да прехвърли значителна част от отговорността върху съюзниците си. В текста на меморандума фигурират същите думи, които ден преди това е писал на Чърчил и Хариман. Английският премиер веднага го прочита:

„Отказът на правителството на Великобритания за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г. нанася морален удар върху цялата съветска общественост, разчитаща на създаването на втори фронт, усложнява положението на Червената армия на фронта и нанася вреда на плановете на съветското командване… Ето защо смятаме, че именно през 1942 г. е възможно и трябва да бъде създаден втори фронт в Европа. Но за съжаление не успях да убедя в това господин премиер-министъра на Великобритания, а г. Хариман, представител на президента на САЩ при преговорите в Москва, изцяло поддържаше господин премиер-министъра.

Естествено, още на другия ден Чърчил отговаря с „напомняща бележка“, в която се отбелязва, че „преговорите с господин Молотов за втория фронт, тъй като са били ограничени както с устни, така и с писмени уговорки“ не могат да бъдат основание „за изменение на стратегическите планове на руското върховно командване“ 394.

Въпросът за втория фронт е в центъра на дипломатическите усилия на Сталин до средата на 1944 г. Наистина, когато вятърът на победата започва все по-силно да надува платната му, върховният главнокомандващ вече не поставя така остро този проблем както в началото на войната. Например, когато през октомври 1942 г. кореспондентът на Асошиейтед прес Касиди се обръща чрез посолството на Съединените щати в Москва към Сталин да го приеме за интервю, председателят на Държавния комитет по отбраната отказва, но изпраща крайно лаконични писмени отговори: