Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Без тези два вида помощ Съветският съюз или ще претърпи поражение, или ще отслабне дотолкова, че ще загуби за дълго време способността си да оказва помощ на своите съюзници.

Разбирам, че това послание ще изпълни Ваше превъзходителство с огорчение. Но какво да се прави? Опитът ме научи да гледам действителността в очите, колкото и да е неприятна, и да не се боя да казвам истината, колкото и да е нежелателна.“ 388

Дали е помислил, когато диктува тези редове, че прибърза през август 1939 г.? Кой знае? Може би ако беше проявил търпение, а Лондон и Париж — прозорливост, антифашистката коалиция би могла да бъде създадена още преди две години… Сталин обаче никога не дава израз на съмненията си. Той отдавна се придържа към правилото, че всички трябва да вярват в непогрешимостта на решенията му.

В писмото си Сталин свързва необходимостта от действена, ефикасна помощ със заплахата, че в противен случай Съветският съюз ще претърпи поражение. И докато благодарение на добрата воля на съюзниците успява да получи голяма военнотехническа помощ, която за съжаление дълго време се подценяваше или явно омаловажаваше в нашите военноисторически трудове, то усилията му за откриване на втори фронт се оказват години наред безрезултатни. Известно е, че се обръща с това предложение към Чърчил още през юли 1941 г. Но минават най-тежката 41-ва, тежката 42-ра, след тях и не толкова леката 43-а… Едва през юни 1944 г. ще започне операцията „Овърлорд“. Между другото, когато пита Молотов какво означава тази английска дума и чува отговора „върховен господар“, „властелин“, става му крайно неприятно. Той е уверен, че истинският върховен господар на изхода от войната е тръгнал към Берлин от изток. Този Чърчил е непоправим, той го е измислил… По това време съветските войски се готвят със серия от удари да освободят Белорусия и Западна Украйна, както и източните райони на Полша и Чехословакия и да стигнат до границите на Германия. Вторият фронт е открит чак тогава, когато вече никой не се съмнява, че Съветският съюз е способен сам да завърши разгромяването на хитлеристка Германия.

Като председател на Държавния комитет по отбраната и на Ставката Сталин е принуден да обръща най-сериозно внимание на дипломатическите въпроси. Колкото по-ясно се очертават контурите на дългоочакваната победа, толкова по-често и по до късно при него се заседява Молотов. Сега му се налага по-често от всеки друг път да се среща с представители на съюзниците. Върховният главнокомандващ разбира, че в създадения антифашистки съюз Англия и Съединените щати действат почти във всички случаи съгласувано, все едно че са една единна западна сила. Но заедно с това усеща още от началото на войната определени разлики в позициите на партньорите. Самият той е много хитър, затова се опитва да открие какъв скрит смисъл имат конкретните дипломатически стъпки на Рузвелт и Чърчил, каква изгода искат да извлекат от създаващата се ситуация. Председателят на Държавния комитет по отбраната най-вече е загрижен и често изразява негодуванието си, че съюзниците до безкрайност отсрочват и отлагат откриването на втори фронт в Европа. Получавайки по дипломатическите и разузнавателните канали данни за първата (декември 1941 г. — януари 1942 г.), втората (юни 1942 г.) и третата (май 1943 г.) Вашингтонска конференция, за англо-американските срещи в Казабланка и Квебек, както и за други контакти между Съединените щати и Англия, като обсъжда тези съобщения с Молотов, Сталин вижда стремежа на съюзниците да започнат военни действия в Европа само при пълна сигурност, без никакъв риск, когато Германия и въоръжените й сили изпаднат в критично състояние.

По настояване на Сталин през май и юни 1942 г. Молотов предприема пътуване до Лондон и Вашингтон. Председателят на Съвета на народните комисари поставя пред народния комисар на външните работи главната задача да води преговори с цел съюзниците да поемат конкретни задължения за откриване на втори фронт в Европа през 1942 г. Но Рузвелт и Чърчил поставят многобройни предварителни условия. Наистина в съвместното англо-съветско комюнике, прието в Лондон, се казва, че по време на преговорите „е постигната пълна договореност по отношение на неотложните задачи за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г.“ 389. И много скоро става ясно, че съюзниците нямат намерение да изпълняват обещанията си. Сталин не скрива разочарованието, раздразнението и недоволството си. Това може да се почувства в посланието му до Чърчил, изпратено на 23 юни 1942 г. В него се казва: