Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Спомни си как седмица след това посланикът на Съветския съюз в Лондон Майски и министърът на външните работи на Чехословакия Масарик подписаха аналогично споразумение, а после, пак през юли и пак в Лондон, бе подписано споразумение между СССР и полското правителство за взаимна помощ във войната против Германия. По настояване на полската страна в първа точка на споразумението беше посочено: „Правителството на СССР признава, че са загубили сила съветско-германските договори от 1939 г. относно териториалните промени в Полша.“ 385Същия ден се срещна в Москва с Хари Хопкинс, личен представител на американския президент Рузвелт. По поръчение на президента американецът заяви, че „който се сражава против Хитлер, е на страната на справедливостта в този конфликт и ние възнамеряваме да му окажем помощ“ 386. Сталин бе изложил накратко молбата си за техническа помощ и бе изразил надежда, че президентът разбира в какво положение е Съветският съюз. Споразумението за помощ беше сключено по-късно, но осведомителното посещение на Хопкинс сложи началото на сътрудничеството.

Една година след това посланикът на СССР Литвинов подписа заедно с държавния секретар Кордел Хъл споразумение относно принципите за „воденето на войната против агресията“. Още по време на разговора си с Хопкинс Сталин, като изтъква колко критично е положението на фронтовете, моли (а това той никак не умее да прави — та нали никога, никого и за нищо не е молил!) Съединените щати да изпратят възможно най-бързо противовъздушни оръдия от среден калибър, големокалибрени противовъздушни картечници, пушки, алуминий за самолетната индустрия и високооктанов бензин. Занапред, с тих глас, но настойчиво продължава Сталин, моля предайте молбата ми на президента — на нас ще са ни нужни самолети. Много самолети…

Още през юли той изпраща нарочна мисия в Англия начело с генерал Голиков. Инструктира лично генерала, както и Шапошников, Тимошенко и Микоян. На Голиков са възложени две основни задачи: да стимулира стратегическия интерес от дебаркиране на англичаните в Европа или в Арктика и да предизвиква по-бързото оказване на военнотехническа помощ. След завръщането си в Москва и срещата със Сталин Голиков получи нареждане веднага да замине и за Съединените щати. Сега Сталин насочва вниманието върху главния въпрос: уреждане на военни доставки в широк обем и във възможно най-близко време. Пред опасността от поражение проявява голяма активност във военнополитическата област. Идеологическите антагонизми някак внезапно отиват на заден план, като второстепенни и преодолими.

Като типичен прагматик Сталин бързо преодолява идеологическите си предубеждения и решително подава ръка на западните държави. Впрочем, друг избор не е имал. Изобщо нужно е да се каже, че е изиграл значителна роля в създаването на антихитлеристка коалиция. Още от самото начало на войната успоредно с възвръщането на душевното си равновесие съветският лидер се стреми да си осигури поддръжката на колкото е възможно повече страни, прави всичко Япония и Турция да останат на позициите си на неутралитет спрямо Съветския съюз. Разбира се, особени надежди възлага на Великобритания и Съединените американски щати.

Сталин веднага гледа да пренесе зародилото се сътрудничество на делово равнище. Така например още едва ли не в първото си послание до Чърчил от 18 юли 1941 г. поставя направо въпроса: „Струва ми се… че военното положение на Съветския съюз, а също така и на Великобритания значително би се подобрило, ако бъде създаден фронт против Хитлер на Запад (Северна Франция) и на Север (Арктика).“ Във всичките си следващи разговори, писма и телеграми той не се уморява да напомня за втория фронт. В посланието, някак си разграничавайки реалностите в момента от машинациите и действията си преди войната и оправдавайки тогавашните териториални изменения, с които западните страни не са били съгласни, той пише: „Може да си представите, че положението на германските войски щеше да бъде много по-изгодно, ако съветските войски трябваше да поемат удара на германските войски не в районите на Кишинев, Лвов, Брест, Белосток, Каунас и Виборг, а в районите на Одеса, Каменец-Подолск, Минск и околностите на Ленинград.“ 387Както е известно, Чърчил още на 26 юли заявява, че е фактически невъзможно да бъде открит втори фронт във Франция. През август, намиращ се в критично положение, Сталин отново изпраща лично послание до Чърчил в крайно откровен, дори безпощаден спрямо себе си и съюзниците тон. След като споменава за новите големи стратегически успехи на немците на съветско-германския фронт, задава въпроса: „По какъв начин да се излезе от това повече от неблагоприятно положение?“ И отговаря: „Мисля, че има само един път за излизане от това положение: да се открие още тази година втори фронт някъде на Балканите или във Франция, който ще може да изтегли от Източния фронт 30–40 германски дивизии, и едновременно с това да се осигурят на Съветския съюз 30 хиляди тона алуминий до началото на октомври т.г. и ежемесечнаминимална помощ от 400 самолета и 500 танка (малки или средни).