Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Хариман.Не е необходимо да му говорите за важността на въпроса…

Молотов.Да, естествено.

Хариман.Бих желал да отида при Сталин като приятел…

Молотов.Ще предам на Сталин. Но генералисимусът е на почивка.“ 402

Може би Хариман си е спомнил този епизод, когато е писал в своята книга „Специалният посланик на Рузвелт при Сталин“: „Трябва да призная, че за мене Сталин си остава най-неразбираемата, загадъчна и противоречива личност, която съм познавал. Тази моя мисъл трябва да потвърди историята и аз й оставям това право.“ 403

Павлов, който е записал този поразителен диалог, отбелязва не само упоритостта на Молотов, но и упоритостта на Хариман. Никакви молби на президента не могат да разколебаят Молотов, почитащ повече от всичко на тоя свят волята на „вожда“. Ето така изпълнява той инструкциите на Сталин. За гъвкавост и дума не може да става. Молотов е типичен представител на Сталиновата школа. След като изслушва този дълъг монолог на народния комисар, Сталин неочаквано казва:

„А може би Хариман наистина да е искал тогава да предаде нещо важно от Труман?“

Молотов и Берия се споглеждат: те не разбират шегува ли се Сталин, или сериозно съжалява за пропуснатата възможност?

Поскрьобишев е събрал няколко папки, в които се пазят материали с разпореждания на Сталин, засягащи освободените страни. А те са толкова много! Веднъж, търсейки нужния му документ, Сталин остава поразен от изобилието им. Спомня си добре за машинациите на Рюти в Хелзинки. От Колонтай, посланичката в Стокхолм, идват сигнали, че финландците са „узрели“ за излизане от войната. Но на 26 юни 1944 г., след отиването на Рибентроп в Хелзинки, Рюти прави изведнъж следното публично изявление: „Аз, като президент на Финландската република, заявявам, че няма да сключа мир със Съветския съюз без споразумение с Германската империя и няма да разреша на никое финландско правителство, назначено от мене, и на никого изобщо да води преговори за примирие или мир, или преговори, преследващи такава цел, без съгласуване с правителството на Германската империя.“ 404

Реакцията на Сталин е бърза: да се ускори предприемането на настъпателна операция на Карелския фронт. Той отдавна е наясно: силните удари винаги правят противника по-сговорчив. Така и става, макар че операцията протича по-малко успешно, отколкото е очаквал. В края на войната става по-взискателен и не по-малко суров към ония, които не са оправдали доверието му. Да, финландците още на 4 септември 1944 г. ще приемат съветските условия за прекратяване на военните действия против СССР. Но верен на себе си, Сталин ще даде съответната оценка за ония, които е трябвало да ускорят сговорливостта на Манерхайм:

„До командващия Карелския фронт и

члена на военния съвет на Карелския фронт

Ставката на Върховното главно командване смята, че последната операция на лявото крило на Карелския фронт завърши неуспешно до голяма степен поради лошата организация на ръководството и управлението на войските; едновременно Ставката отбелязва замърсяването на фронтовия апарат с бездейни и неспособни хора. Освен това редица командни длъжности се заемаха от офицери с финландска националност, които, естествено, не се сражаваха както трябва против действащите пред нашите войски единородни с тях по националност финландци и поради това не можеха да се ползват с доверие от страна на подчинените им войски.

Военният съвет на Карелския фронт да осигури твърдо управление на войските и да изгони безделниците и неспособните да ръководят войските…

Заместник-командващият Карелския фронт генерал-полковник Кузнецов се откомандирова в разпореждане на началника на Главното управление «Кадри» при Народния комисариат на отбраната. Началник-щабът на фронта генерал-лейтенант Пигаревич, който не е осигурил нужното ръководство на щаба на фронта, се освобождава от заеманата длъжност и се откомандирова в разпореждане на началника на Главното управление «Кадри» при НКО. Началникът на оперативното управление при щаба на фронта генерал-майор Семьонов се откомандирова в разпореждане…“ 405

С действията си фронтът спомага за излизането на вражеската страна от войната, а върховният главнокомандващ е недоволен. Сталин вижда, че победата над Хитлер и неговите сателити е съвсем близо. Но и сега остава верен на съюзническите си задължения — по негово настояване преговорите с Финландия се водят от представители на СССР и Англия, действащи от името на Обединените нации. На 19 септември 1944 г. споразумението за примирие е сключено.