Прехвърляйки през паметта си събитията от последните месеци, Сталин е удивен: има ли нещо вече, на което върховният главнокомандващ може и да не реагира? Ето например директивата му до командващите фронтове, до председателя на Съюзната контролна комисия (СКК) в Унгария Ворошилов, до заместник-председателя на СКК в Румъния Сусайков, а във Варшава — Шатилов:
„Особено важно!
В последно време зачестиха случаите на кацания на чужди, включително английски и американски, самолети на територия, заета от наши войски. Вредното благодушие, ненужната доверчивост и отслабването на бдителността… спомагат тези кацания да се използват от враждебни елементи за прехвърляне в Полша на терористи, диверсанти и агенти на полското емигрантско правителство в Лондон.“ 406
Ето още един документ, подписан от върховния главнокомандващ:
„Особено важно!
До: командващия 2-ри украински фронт
командващия 3-и украински фронт
Копие: до др. маршал Тимошенко
Ставката на Върховното главно командване заповядва:
1. Командващият 2-ри украински фронт в 10:00 на 31.8. да въведе войски в Букурещ. Войските да не се задържат в града, а след минаването им през града да преминат към изпълнение на задачите, поставени с Директива на Ставката №220191, стремейки се възможно по-бързо да заемат района на Крайова. При преминаването на войските през Букурещ във въздуха над града да има по възможност по-голям брой самолети.
2. Командващият 3-и украински фронт да насочи влезлия в Букурещ моторизиран отряд на 46-а армия към Гюргево със задача да заеме местата за прехвърляне през река Дунав…
3. Да се обърне внимание върху реда и дисциплината във войските, преминаващи през Букурещ…
30 август 1944 г.
20 часът и 15 мин. Й. Сталин Антонов“ 407
А се знаело, че Антонеску още в началото на месеца е бил в главната квартира на Хитлер, опитвал се е да организира отбрана по линията Галац-Фокшани и след това прави пълен завой, обръщайки се към англо-американските войски. Но не било съдено да се сбъднат надеждите на румънския диктатор да задържи настъплението на съветските войски и да дочака съюзническото нахлуване. На 23 август, възползвайки се от победоносното напредване на Червената армия, патриотичните сили в Румъния слагат край на фашистката диктатура на Антонеску. Вече след подписването на примирието долагат на Сталин, че тук-там „органите“ са започнали да залавят фашистки агенти. Той реагира веднага:
„До: командващия 3-и украински фронт
командващия 2-ри украински фронт
и др. Тевченков
Ставката на Върховното главно командване забранява да се извършват арести в България и Румъния. Занапред никой да не бъде арестуван без разрешение на Ставката…“ 408
Помислил си е, че кой ли ще се обърне към него за разрешение? Нека сами се оправят…
„Особено важно!
До маршал Тито
Копие: до маршал Толбухин Обърнали сте се към маршал Толбухин с искане българските войски да бъдат изведени от Сърбия и оставени само в Македония. Освен това сте известили Толбухин за неправилни действия на българските войски при разпределянето на заловените от германците трофеи. Смятам за необходимо по този въпрос да ви съобщя следното:
1. Българските войски действат на сръбска територия по общия план, съгласуван с вас, и по ваша молба, изложена в телеграмата ви от 12. 10. 44 под №337, оказвайки на съветските войски съществена помощ… Тъй като в Югославия все още остава голяма немска групировка, ние не трябва да извеждаме сега българските войски от Сърбия…
2. По въпроса за трофеите. Законът на войната е такъв, че трофеи получава този, който ги взима от противника…
18 октомври 1944 г. 19:10 мин.
Алексеев, приятел (Сталин)“ 409
Прелиствайки подписаните от него документи, Сталин си мисли: колко много различни въпроси и никъде не бива да се допуснат грешки! Бива си го Антонов, отракал се е, много телеграми с международен характер ги съставя така, че и Молотов дума не може да каже. Ето например:
„Особено важно!
До: командващия войските на 3-и украински фронт
члена на военния съвет на фронта
На вашето донесение от 4.4 под №024/ж Ставката отговаря:
1. На Карл Ренер да се окаже доверие.
2. Да му се съобщи, че в работата му по възстановяване на демократичния режим в Австрия командването на съветските войски ще му окаже поддръжка.
3. Да му се съобщи, че съветските войски влязоха в Австрия не да завладяват нейна територия, а да изгонят фашистите окупатори.
4.4.45
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу