Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга втора]

Сталин продължава да прелиства бавно документите, подписани от него само през последните дни. Ще трябва да попита Антонов колко директиви и заповеди е издала Ставката по време на войната. Но нима това е всичко? Ами постановленията на Държавния комитет по отбраната, на Политбюро, на народния комисар на отбраната? Създадоха работа на историците… В главата му се мярва мисълта: нужно ще е да възложи на сигурен човек да прегледа кореспонденцията му, разпорежданията, директивните документи… Не бива да остане нищо, което би могло да хвърли сянка върху дейността му в годините на войната. Макар да помни, че повечето от „съмнителните“ разпореждания е давал устно…

Ето цяла папка „унгарски книжа“… Доклад пред Сталин за разговора на генерал-полковник Кузнецов с генерал-полковника от унгарската армия Вьорош Янош относно създаването на няколко унгарски съединения. Тук са и копията от заповедите на командващия войските на 9-а гвардейска армия генерал-полковник Глаголев за включване в състава на обединението 2-ра и 6-а унгарска дивизия, разпореждане на Сталин до началника на продоволственото снабдяване на Червената армия генерал-лейтенант Павлов да бъдат предадени на правителствения комисар по снабдяването на Будапеща голямо количество продукти. Веднага след този документ следва телеграма от Бела Миклош, председател на временното унгарско правителство:

„До маршал Сталин

От времето, когато доблестната Червена армия освободи град Будапеща от проклетото германско владичество, трудещите се в града вече за втори път чувстват внушителната помощ на Съветския съюз, която предизвиква значително подобряване на досегашното плачевно обществено снабдяване… Съгласно постановлението на унгарското временно правителство изразявам искрената си благодарност и приветствам великия маршал на Съветския съюз…“ 411

Сталин слага настрани телеграмата на Миклош и си мисли: какви ли не машинации предприе Хорти, за да влязат в Унгария по-напред съюзниците, а нищо не излезе от тях. Обръщенията му ту към Хитлер, ту към съюзниците и накрая към него, към Сталин, завършиха с това, че германците арестуваха Хорти. Съдбата на марионетките е винаги такава: не са нужни никому. Рухна последният съюзник на Германия. Нещо повече, Сталин настоя Румъния, България и Унгария не само да излязат от фашисткия блок, но и да обявят война на Германия. Съюзниците не можеха да набедят Сталин — за всичките си действия и стъпки в страните, където влизаха съветски войски, върховният главнокомандващ информира държавите от антихитлеристката коалиция.

Ето документа, който само преди дни подписа:

„До командващия войските на 2-ри украински фронт и маршал Тимошенко

Във връзка с оттеглянето на противника пред 4-и украински фронт Ставката на Върховното главно командване заповядва:

1. Главните сили на войските от фронта да се развърнат на запад и да нанесат удар с общо направление към Йиглава, Улабинг, Харн, а след това да излязат на река Вълтава и да освободят Прага.

2. С част от силите на дясното крило на фронта да продължи настъплението в направление на Оламоуц.

2 май 1945 г.

А ето и документа, който Берия донесе в деня на победата. Да, имал си е той свои грижи… Все пак Сталин два дни по-късно подписва директива, в която се решава съдбата на граждани от съюзническите страни и на бившите съветски военнопленници:

„Особено важно!

До: командващите войските на 1-ви и 2-ри белоруски и на 1-ви, 2-ри, 3-и и 4-и украински фронт

др. Берия, др. Меркулов, др. Абакумов

др. Голиков, др. Хрульов, др. Голубьов

За организирано приемане и подслоняване на освободените от съюзническите войски в Западна Германия бивши съветски военнопленници и съветски граждани, а също и за предаване на освободените от Червената армия бивши военнопленници и граждани на съюзните ни страни Ставката на Върховното главно командване заповядва:

Военните съвети да сформират в тиловите райони лагери за 10 000 души във всеки от тях, където да се настанят и подслонят бившите военнопленници и репатрираните съветски граждани. Всичко да се сформират: във 2-ри белоруски фронт — 15, в 1-ви белоруски фронт — 30, в 1-ви украински фронт — 30, в 4-и украински фронт — 5, във 2-ри украински фронт — 10, в 3-и украински фронт — 10 лагера. Частично може да се допусне разполагане на лагери и на полска територия.

Проверката в лагерите за бивши съветски военнопленници и освободени граждани да се възложи: за бившите военнослужещи — на органите на контраразузнаването «Смерш»; за гражданските лица — на проверочни комисии от представители на НКВД, НКГБ и «Смерш» под председателството на представителя на НКВД. Срок за проверка — не повече от 1–2 месеца.