Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част I: Сервилия)

Цезар се чудеше как Аврелия ще възприеме промяната в положението си. До вчера тя беше преди всичко една съвестна хазяйка, собственичка на многоетажна жилищна сграда, а сега ставаше домакиня на дворец. Дали нямаше и занапред да се занимава със сметките си? Щеше ли да скъса приятелските връзки, които беше създала за четирийсет години в Субура? Но докато дойде денят на официалното пиршество, Цезар вече се беше успокоил. Нямаше причина да се съмнява в изключителната си майка. Тя и занапред щяла лично да оглежда инсулата си, но иначе сметките щели да се водят от човек, който лично Луций Декумий й бил препоръчал. Оказа се, че повечето от работата, която вършела Аврелия, далеч не се отнасяла само до инсулата; за да запълни времето си, тя станала агент на много наемодатели. Как ли щеше да се ужаси съпругът й, ако беше доживял да го види! Цезар тихо се подсмихваше.

Цезар си даде сметка, че издигането му до върховния понтификат беше дал стимул на Аврелия. Тя скоро, без никакво усилие наложи волята си над Лициния, спечели си симпатиите на шестте весталки и съвсем скоро се очакваше, вътрешно се забавляваше Цезар, да подобри не само живота на държавния дом, но и архивисткия занаят.

— Цезаре, ние трябва да искаме пари за услугата — реши един ден Аврелия. — Толкова усилия полагат момичетата! Римляните трябва да се бръкнат в кесиите си.

Но това не подлежеше дори на спор.

— Съгласен съм, че евентуални такси ще увеличат доходите на хазната, майко, но в същото време ще лишат бедните от едно от най-големите им удоволствия. Не. Като цяло Рим няма проблеми със своите бедни. Нека стоят сити, нека се забавляват на игрите, и всичко е наред. Ако започнем да ги таксуваме за неща, които са тяхно право, просто защото са граждани, ще превърнем пролетариата в чудовище, което ще ни унищожи.

Както Крас беше предрекъл, избирането на Цезар за върховен понтифекс подейства като с вълшебна пръчка върху кредиторите му. Освен всичко друго жреческият пост му осигуряваше солидна рента от държавата, което важеше и за другите трима висши свещенослужителите: фламен Диалис, фламен Марциалис и фламен Квириналис. Техните държавни резиденции се намираха от отсрещната страна Вия Сакра, макар че по това време нямаше фламен Диалис. Откакто Сула бе позволил на Цезар да свали шлема от кост и кръглото наметало, Рим беше останал без личен жрец за Юпитер. И нямаше да има до деня, в който Цезар не напуснеше този свят. Резиденцията на фламен Диалис беше запусната и порутена. Вече двайсет и пет години в нея не живееше никой — от смъртта на Луций Корнелий Мерула. Понеже върховният понтифекс отговаряше и за държавните сгради, Цезар трябваше да я огледа, да реши какво да се направи и да използва за ремонта заплатата, която щеше да получава, ако се беше съгласил да живее вътре. След това щеше да я даде под наем на някой славолюбив конник, който мечтае да живее на римския Форум. Държавата само щеше да спечели от това.

Но най-напред беше редно да посети Регията и служебните помещения на върховния понтифекс.

Регията вероятно беше най-старата сграда на Форума, защото се твърдеше, че служела за дворец на Нума Помпилий, втория римски цар. В нея не се допускаха други жреци, освен върховния понтифекс и рекс сакрорум, нищо че весталките помагаха на върховния понтифекс, когато принасяше жертва на Опс, а в деня, когато рекс сакрорум жертваше своя овен, при почистването го обслужваха постоянните му помощници.

Когато Цезар влезе в античната постройка, от вълнение настръхна. В годините на републиката Регията беше построявана поне два пъти наново — заради земетресения. Но винаги се следваха старите основи и винаги за градежа се използваха едни и същи каменни блокове. Не, мислеше Цезар, Регията никога не е била дворец. Беше твърде малка, а и нямаше нито един прозорец, формата й със сигурност не беше случайна — беше толкова необичайна, че по всяка вероятност е изпълнявала някакви ритуални изисквания. Представляваше четириъгълник — подобен на онези, които гърците наричаха трапец, но дори без две успоредни стени. Какъв ли смисъл е изпълвало това ъгловато помещение в очите на хората, живели тук преди векове? Регията не гледаше в нито една посока на света, най-малкото, защото трудно можеше да се определи основната фасада. Може би това беше скритата цел. Ако светилището не гледа в нито една посока, няма опасност да обиди този или онзи бог. Да, това е било храм, Цезар не се и съмняваше. Тук цар Нума Помпилий е извършвал ритуалите около детинството на Рим.