Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: История, Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жените на Цезар (Част II: Весталките): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Помпей е далеч на изток и оставя Рим в ръцете на консерваторите начело с Катул и амбициозния, неотстъпчив, но ограничен Катон. Ала техният най-заклет съперник Гай Юлий Цезар се превръща в непоколебима опора за реформаторите заради големия си авторитет. Преследван от омразата на политическите си врагове, засенчен от злокобния призрак на конспиратора Катилина, Цезар се опира на неочаквани съюзници: непроницаемия Марк Крас, любовницата си Сервилия, самонадеяните авантюристи Публий Клодий и Марк Антоний. Избран от народа за върховен жрец, той получава подкрепата на шестте весталки — обреклите се на целомъдрие жрици, от които зависи благополучието на Рим. Влюбени в своя покровител, те стават част от многобройното му семейство, в което по ирония на съдбата всички освен Цезар се оказват жени.

Жените на Цезар (Част II: Весталките) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жените на Цезар (Част II: Весталките)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На сутринта, когато се качи по стълбите, водещи от конюшнята към широката лоджия, Помпей Велики седеше на терасата и се радваше на красивата гледка, разкриваща се към Тибър, Ватиканския хълм и Яникулум.

— Бре, бре! — зарадва се той, скочи на крака и сграбчи ръката на неочаквания си гост. — Дошъл си на кон?

— Не, пеша, но пристигнах много късно, за да те вдигам от сън. Задоволих се със сламата в конюшнята. Може би ще се наложи да ми заемеш един-два коня, когато тръгвам, но ще ги използвам само до Остия. Ще бъдеш ли така добър да ме приютиш за няколко дни, Велики?

— С най-голямо удоволствие, Цезаре.

— Значи не вярваш, че аз съм съблазнил Муция?

— Знам кой го е направил. — Погледът му помръкна. — Лабиен, неблагодарникът! Ще го видя какво ще прави сега! — Цезар беше настанен на удобен стол. — Ти затова ли още не си дошъл да ме видиш? И се задоволи с едно „аве“, когато се засякохме във Фламиниевия цирк?

— Велики, аз съм просто един бивш претор! Ти си героят на нашето време, с теб могат да общуват само някогашни консули, пък и не всички те дори.

— Да, но с теб поне може да се разговаря , Цезаре! Ти си истински войник, не си пълководец, който не мърда от дома си. Когато ти дойде времето, ще знаеш как да посрещнеш смъртта, с покрито лице и покрити крака. Смъртта не ще успее да изложи нищо у теб, което да не е красиво.

— Омир. Колко добре го каза, Велики!

— На изток доста неща прочетох, изобщо четенето ми стана любимо удоволствие. Пък и как иначе, нали бях взел при себе си Теофан от Митилена.

— Той е голям учен.

— Да, това беше по-важната причина да го поканя. Малката подробност, че е по-богат от Крез, не беше от такова значение за мен. Отведох го на Лесбос, направих го римски гражданин на агората в Митилена пред целия народ. След което от негово име освободих Митилена от данъци към Рим. Това се прие много добре от местните.

— Както и би трябвало. Ако не се лъжа, Теофан е близък роднина на Луций Балб от Гадес.

— Майките им са сестри. Ти познаваш Балб, нали?

— Много добре. Запознахме се в Далечна Испания, когато бях квестор.

— Той ми служеше като съгледвач по време на войната със Серторий. Дадох и на него гражданство, както и на племенника му, но тъй като всъщност доста хора направих граждани, нарочно ги разпределих между офицерите си, да не би някой да каже, че превръщам цяла Испания в своя клиентела. На Балб Стария и Балб Младия им се падна някой Корнелий, мисля, че беше Лентул. Ама не е този, когото напоследък наричаме Спинтер. — Помпей весело се засмя. — Много се радвам на подобни удачни прякори! Представяш ли си да те кръстят на актьор, който е известен с това, че винаги е играл второстепенни роли! Това е доста показателно за общественото мнение, не мислиш ли?

— Така е. Назначих Балб Стария за мой префектус фабрум.

Блестящите сини очи на Помпей примигнаха многозначително.

— Хитро!

Цезар си позволи демонстративно да огледа събеседника си.

— Ти изглеждаш доста добре за стар човек, Велики.

— Не съм стар, само на четирийсет и четири — напомни му Помпей и потупа самодоволно плоския си корем.

Наистина изглеждаше прекрасно. От източното слънце кожата му беше потъмняла и почти се сливаше със златистите му коси — гъсти както винаги, за голямо разочарование на Цезар.

— Ще трябва да ми разправиш с пълни подробности какво интересно се е случило в Рим.

— Мислех, че ушите ти вече кънтят от гласовете на големите клюкари.

— Имаш предвид Цицерон? Пфу!

— Мислех, че сте добри приятели.

— Политиците нямат истински приятели — заяви Великия. — Човек използва тези, които му създават най-големи шансове за успех.

— Самата истина — ухили се Цезар. — Разбира се, знаеш какъв номер скроих на Цицерон с Рабирий.

— Забил си му нож в гърба, за което те поздравявам. Иначе щеше да обяснява на цял свят как разобличаването на Катилина е по-голям успех от завоюването на Изтока! От Цицерон има и полза, лошото е, че той смята всички останали за безделници и се обижда, ако другите не му отговарят на хилядите страници писма. Писа ми веднъж миналата година и аз дори намерих време да му драсна собственоръчно няколко реда. И той какво прави, мислиш? Приема го лично, обвинява ме, че съм се отнасял с него студено! Трябва да отиде да управлява някоя провинция, пък да разбере какво означава да си зает. Вместо това се излежава по цял ден в Рим и ни дава съвети на нас, войниците, как да си изпълняваме задачите. В крайна сметка, Цезаре, какво толкова направи той ? Държал няколко речи пред Сената и на Форума и накрая изпратил Марк Петрей да смаже Катилина.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жените на Цезар (Част II: Весталките)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»

Обсуждение, отзывы о книге «Жените на Цезар (Част II: Весталките)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x