Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

На сутринта, когато се качи по стълбите, водещи от конюшнята към широката лоджия, Помпей Велики седеше на терасата и се радваше на красивата гледка, разкриваща се към Тибър, Ватиканския хълм и Яникулум.

— Бре, бре! — зарадва се той, скочи на крака и сграбчи ръката на неочаквания си гост. — Дошъл си на кон?

— Не, пеша, но пристигнах много късно, за да те вдигам от сън. Задоволих се със сламата в конюшнята. Може би ще се наложи да ми заемеш един-два коня, когато тръгвам, но ще ги използвам само до Остия. Ще бъдеш ли така добър да ме приютиш за няколко дни, Велики?

— С най-голямо удоволствие, Цезаре.

— Значи не вярваш, че аз съм съблазнил Муция?

— Знам кой го е направил. — Погледът му помръкна. — Лабиен, неблагодарникът! Ще го видя какво ще прави сега! — Цезар беше настанен на удобен стол. — Ти затова ли още не си дошъл да ме видиш? И се задоволи с едно „аве“, когато се засякохме във Фламиниевия цирк?

— Велики, аз съм просто един бивш претор! Ти си героят на нашето време, с теб могат да общуват само някогашни консули, пък и не всички те дори.

— Да, но с теб поне може да се разговаря , Цезаре! Ти си истински войник, не си пълководец, който не мърда от дома си. Когато ти дойде времето, ще знаеш как да посрещнеш смъртта, с покрито лице и покрити крака. Смъртта не ще успее да изложи нищо у теб, което да не е красиво.

— Омир. Колко добре го каза, Велики!

— На изток доста неща прочетох, изобщо четенето ми стана любимо удоволствие. Пък и как иначе, нали бях взел при себе си Теофан от Митилена.

— Той е голям учен.

— Да, това беше по-важната причина да го поканя. Малката подробност, че е по-богат от Крез, не беше от такова значение за мен. Отведох го на Лесбос, направих го римски гражданин на агората в Митилена пред целия народ. След което от негово име освободих Митилена от данъци към Рим. Това се прие много добре от местните.

— Както и би трябвало. Ако не се лъжа, Теофан е близък роднина на Луций Балб от Гадес.

— Майките им са сестри. Ти познаваш Балб, нали?

— Много добре. Запознахме се в Далечна Испания, когато бях квестор.

— Той ми служеше като съгледвач по време на войната със Серторий. Дадох и на него гражданство, както и на племенника му, но тъй като всъщност доста хора направих граждани, нарочно ги разпределих между офицерите си, да не би някой да каже, че превръщам цяла Испания в своя клиентела. На Балб Стария и Балб Младия им се падна някой Корнелий, мисля, че беше Лентул. Ама не е този, когото напоследък наричаме Спинтер. — Помпей весело се засмя. — Много се радвам на подобни удачни прякори! Представяш ли си да те кръстят на актьор, който е известен с това, че винаги е играл второстепенни роли! Това е доста показателно за общественото мнение, не мислиш ли?

— Така е. Назначих Балб Стария за мой префектус фабрум.

Блестящите сини очи на Помпей примигнаха многозначително.

— Хитро!

Цезар си позволи демонстративно да огледа събеседника си.

— Ти изглеждаш доста добре за стар човек, Велики.

— Не съм стар, само на четирийсет и четири — напомни му Помпей и потупа самодоволно плоския си корем.

Наистина изглеждаше прекрасно. От източното слънце кожата му беше потъмняла и почти се сливаше със златистите му коси — гъсти както винаги, за голямо разочарование на Цезар.

— Ще трябва да ми разправиш с пълни подробности какво интересно се е случило в Рим.

— Мислех, че ушите ти вече кънтят от гласовете на големите клюкари.

— Имаш предвид Цицерон? Пфу!

— Мислех, че сте добри приятели.

— Политиците нямат истински приятели — заяви Великия. — Човек използва тези, които му създават най-големи шансове за успех.

— Самата истина — ухили се Цезар. — Разбира се, знаеш какъв номер скроих на Цицерон с Рабирий.

— Забил си му нож в гърба, за което те поздравявам. Иначе щеше да обяснява на цял свят как разобличаването на Катилина е по-голям успех от завоюването на Изтока! От Цицерон има и полза, лошото е, че той смята всички останали за безделници и се обижда, ако другите не му отговарят на хилядите страници писма. Писа ми веднъж миналата година и аз дори намерих време да му драсна собственоръчно няколко реда. И той какво прави, мислиш? Приема го лично, обвинява ме, че съм се отнасял с него студено! Трябва да отиде да управлява някоя провинция, пък да разбере какво означава да си зает. Вместо това се излежава по цял ден в Рим и ни дава съвети на нас, войниците, как да си изпълняваме задачите. В крайна сметка, Цезаре, какво толкова направи той ? Държал няколко речи пред Сената и на Форума и накрая изпратил Марк Петрей да смаже Катилина.