Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част II: Весталките)

В края на февруари Пизон Фруги свика народното събрание и подложи на гласуване законопроекта, който определяше процедурата около осъждането на Клодий. Последиците бяха трагични. Младият Курион взе думата, както си стоеше сред множеството слушатели в Кладенеца, и накрая принуди цялата тълпа да го аплодира. Когато издигнаха мостовете и пътеките за гласуване, няколко десетки луди глави, предвождани от Марк Антоний и останалите членове на Клодиевия кръг, просто ги наобиколиха и прогониха гласоподавателите. Младежите отказваха да отстъпят пред ликторите и заплашваха с открит бунт. Положението бе овладяно от Катон, който се качи на рострата и обвини Пизон Фруги, задето е допуснал насилие в народното събрание. Хортензий също се изказа в подкрепа на Катон и накрая консулът се принуди да разпусне трибутните комиции и да свика вместо тях Сената.

Пред претъпканата Курия Хостилия — сенаторите масово се бяха явили на Форума, за да гласуват — Квинт Хортензий предложи компромисно решение.

— Като започнем с цензорите и стигнем до втория консул, очевидно е, че в Сената има доста хора, твърдо решени да представят Публий Клодий пред съда, за да отговаря за посегателството над Бона Дея. — Хортензий говореше спокойно, разчиташе, че слушателите му ще проникнат в мъдростта на словата му. — Ето защо назначените отци, които не одобряват процеса срещу Публий Клодий, трябва да преосмислят позицията си. Наближава краят на втория месец, откакто не можем да работим нормално, а доколкото знам, това е най-лесният начин в страната да се установи беззаконие и управляващите да престанат да управляват. И то само заради някакъв си квестор и неговите приятели! Това не може да продължава! В закона на нашия опитен юрист — първия консул няма нищо, което да не може да се промени, така че всички да са доволни. Затова с позволението на Сената ще поема задачата върху себе си и през следващите няколко дни ще преработя закона така, че да удовлетворя двамата най-крайни противници на настоящия текст: втория консул Марк Валерий Месала Нигер и народния трибун Квинт Фуфий Кален. Следващото заседание на народното събрание ще се състои на четвъртия ден преди мартенските нони. Предлагам Квинт Фуфий да предложи новия текст на закона като „лекс Фуфия“. Предлагам също така сенатът да се обърне към народа със строго послание: гласувайте, за да не се занимаваме повече с глупости!

— Аз съм против! — изкрещя пребледнял от гняв Пизон Фруги.

— Ох, ох, и аз съм против! — чу се тънък гласец от дъното на залата; Клодий падна на колене насред залата, вдигна ръце в умолителен жест и започна да плаче. Гледката беше толкова невероятна, че всички сенатори се умълчаха. Това сериозно ли беше? Или Клодий се правеше на шут? Смееше се, но дали от мъка или от радост? Никой не можеше да знае.

Месала Нигер, който държеше фасциите през февруари, кимна на ликторите си.

— Изнесете това нещо оттук.

Публий Клодий беше изнесен на ръце до площадката пред вратата; какво му се е случило впоследствие, никой не разбра, защото ликторите затръшнаха вратите.

— Квинт Хортензий — рече Месала Нигер, — бих допълнил едно нещо към твоето предложение. Когато народът се събере отново четири дни преди мартенските нони, ще извикаме на помощ милицията. А сега да гласуваме.

В залата присъстваха четиристотин и петнайсет сенатори. Четиристотин гласуваха в полза на предложението на Хортензий; петнайсетте, които бяха против, включваха Пизон Фруги и Цезар.

Народното събрание разбра намека и превърна лекс Фуфия в действащ закон при забележително спокойствие… и под погледите на внушителен брой въоръжени доброволци.

— Е — говореше Гай Пизон, след като заседанието бе разпуснато, — при условие, че законът се сдоби с трима бащи едновременно — Хортензий, Фуфий Кален и Месала Нигер, — Клодий би следвало лесно да се отърве.

— Със сигурност отнеха много от силата на предварителния текст — съгласи се не без задоволство Катул.

— Забелязахте ли колко притеснен изглеждаше Цезар? — попита Бибул.

— Кредиторите не му дават миг покой — злорадстваше Катон. — Дочух от един сарафин от Базилика Порция, че събирачите на дългове всеки ден тропали на вратата на Държавния дом. Върховният понтифекс нито за миг не можел да се освободи от тях. Най-после го хванахме натясно!

— Засега е свободен гражданин — напомни им Гай Пизон.

— Да, но сега цензорите няма да са толкова добре разположени към него, както предишния път. Няма го вече вуйчо му Луций Кота — радваше се Бибул. — Днешните цензори добре знаят какво става, но не могат да действат без доказателства. А доказателства ще има едва когато кредиторите се явят пред градския претор и поискат възстановяване на заемите. Но и това ще се случи в близко бъдеще.