Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: История, Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жените на Цезар (Част II: Весталките): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Помпей е далеч на изток и оставя Рим в ръцете на консерваторите начело с Катул и амбициозния, неотстъпчив, но ограничен Катон. Ала техният най-заклет съперник Гай Юлий Цезар се превръща в непоколебима опора за реформаторите заради големия си авторитет. Преследван от омразата на политическите си врагове, засенчен от злокобния призрак на конспиратора Катилина, Цезар се опира на неочаквани съюзници: непроницаемия Марк Крас, любовницата си Сервилия, самонадеяните авантюристи Публий Клодий и Марк Антоний. Избран от народа за върховен жрец, той получава подкрепата на шестте весталки — обреклите се на целомъдрие жрици, от които зависи благополучието на Рим. Влюбени в своя покровител, те стават част от многобройното му семейство, в което по ирония на съдбата всички освен Цезар се оказват жени.

Жените на Цезар (Част II: Весталките) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жените на Цезар (Част II: Весталките)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Бибул беше прав. Ако до няколко дни преторите не получеха назначение да управляват една или друга провинция, Цезар щеше да се прости с кариерата си. Не спомена нито дума на майка си и колкото пъти се засичаха, си придаваше толкова сърдит вид, че бедната Аврелия не смееше да го заговори. Доколкото разговаряха, единствената тема бяха весталките, Юлия или някоя домашна грижа. Цезар видимо слабееше. Ден след ден Цезаровата майка отиваше до храма на Бона Дея, за да занесе истинско мляко на змиите, да изскубе плевелите от градината с билките и да остави като жертва яйца по стъпалата, водещи към затворената врата на храма. „Не и моя син! Моля те, Бона Дея, не вземай сина ми! Аз съм твоя, вземи мен! Бона Дея, Бона Дея, бъди добра със сина ми! Бъди добра със сина ми!“

Жребият най-после бе теглен.

На Публий Клодий му се падна да служи в Лилибей, в Западна Сицилия, но не можеше да напусне Рим, преди да се е явил пред съда.

В началото изглеждаше, сякаш късметът на Цезар не го е изоставил. Падна му се Далечна Испания, което означаваше, че ще разполага с проконсулски империум и няма да се отчита на никого, освен на действащите консули.

Всеки нов управител получаваше държавна субсидия — цялата сума, която хазната отделяше от годишния бюджет за осигуряване безопасността на провинцията. Парите трябваше да платят издръжката на легионите и администрацията, да покрият разходите по строежа и поддържането на пътища, мостове, акведукти, канализация, обществени сгради и така нататък. На Далечна Испания се отреждаше сумата от пет милиона сестерции, която се предаваше наведнъж на провинциалния управител, който разполагаше съвсем свободно с нея. Някои дори влагаха парите из различни римски предприятия още преди да са заминали за провинцията си, после здраво скубеха тамошното население, със заграбеното покриваха действителните си разходи, а държавната субсидия им носеше тлъсти лихви и дивиденти.

На същото заседание, на което беше изтеглен жребият, Пизон Фруги, управляващият консул, попита Цезар, дали ще даде показания пред Сената относно събитията по време на първото честване на Бона Дея.

— С радост бих улеснил работата ви, консуле, ако имах какво да казвам. Но аз нямам — заяви той.

— Хайде сега, Гай Цезар! — сопна му се Месала Нигер. — Най-коректно те молим да дадеш показания, защото по времето, когато се разглежда делото срещу Публий Клодий, ти вече ще си в провинцията си. Ако някой човек тук знае нещо по случая, това си ти.

— Скъпи консуле, ти сам каза „човек“, което разбирам в случая като „мъж“. Точно тук е въпросът. Аз съм мъж и не съм присъствал на празника на Бона Дея. Показанията се съпровождат с полагане на клетва. Следователно трябва да съдържат истината. Истината е, че аз нищо не знам.

— Ако нищо не знаеш, защо се разведе с жена си?

Целият Сенат в един глас отговори на Месала:

— Защото жената на Цезар, както и цялото му семейство, трябва да са далеч от всякакви подозрения.

В деня след определянето кой коя провинция ще управлява, трийсетте ликтори, представляващи трийсетте римски курии, се събраха, както повеляваше традицията, и гласуваха така наречените „легес Курие“, формалните законови актове, чрез които се предаваше империум на новите провинциални управители.

На същия ден, точно в часа, в който римляните по традиция вечеряха, малка група хора с видимо високо положение, се явиха пред трибунала на градския претор Луций Калпурний Пизон. Хващаха го буквално в последния момент, преди човекът да си е тръгнал за дома, където да се отдаде на заслужена почивка. Важните персони бяха наобиколени от доста голям брой не чак толкова важни, но пък доста яки мъже, които любезно, но настоятелно изтласкаха страничните лица на разстояние от трибунала на претора. След като се увериха, че никой не може да ги подслушва, говорителят на просителите поиска върху петте милиона сестерции, предвидени за управителя Гай Юлий Цезар, да се наложи запор и те да се превърнат в начална вноска за погасяване на дълговете му.

Точно този Калпурний Пизон определено не беше като братовчед си Гай Пизон. И дядо му, и баща му се бяха занимавали с поддържане на манифактури за оръжия и бяха натрупали огромно състояние от продажби в римските легиони, но което беше по-интересно: Луций Пизон беше близък братовчед на Цезар. Майка му беше Рутилия, жена му също беше Рутилия и двете бяха близки роднини с третата Рутилия, която беше баба на Цезар. Пътищата на Луций Пизон и на Цезар рядко се пресичаха, но двамата обикновено гласуваха заедно в Сената, освен това изпитваха добри чувства един към друг.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жените на Цезар (Част II: Весталките)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жените на Цезар (Част II: Весталките)»

Обсуждение, отзывы о книге «Жените на Цезар (Част II: Весталките)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x