Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

А кой е източникът на това родословие? Ами то идва от Йерусалим, от Исус, може да се разглежда като резултат от брака — както показахме в Светата кръв и свещеният Граал - между Исус и Мария Магдалина. Запитахме се дали всъщност сватбата, състояла се в Кана, не е била между Исус и Мария? Подобно предположение най-малкото би обяснило защо той е бил „повикан“ на сватбата и впоследствие се е оказал отговорен за виното! Естествено, с издаването на нашата книга по целия свят възникнаха спорове.

„Г-н и г-жа Христос“, написа един коментатор в търсене на остроумна забележка. И в този смисъл се получи добро попадение.

Това се случи през 1982 г. През 2002 г. Дан Браун издаде своя роман Шифърът на Леонардо, чиято фабула отчасти заема от теориите в нашите книги. За пореден път настана медиен цирк. „Г-н и г-жа Христос“ отново бяха част от новините. Стана ясно, че хората все още страстно копнеят по истината зад преданията в евангелията. Кой бе Исус в действителност? Какво се очакваше от него? Светът и днес продължава шумно да настоява за яснота относно Исус, юдаизма, християнството и събитията, състояли се преди две хиляди години.

След издаването на Светата кръв и свещеният Граал имах още двайсет и две години да разсъждавам точно над тези въпроси, да направя още някои проучвания и да преосмисля историята и изводите от тези събития. С други думи, две десетилетия допълнителни проучвания към това, което е изследвано в Шифърът на Леонардо. Тук се опитвам да пресъздам своето двайсет и две годишно изследователско пътешествие, като повеждам читателя по всяка отделна посока заедно със себе си. Някои пътища водят до задънена улица, други - към обширните области на възможното. Всички пътища водят към по-широко разбиране за живота на човека, наречен Исус, както историята доказва, че го е изживял, а не както твърди религията.

Сведенията, които представям в тази книга, трябва да бъдат четени с ваша собствена бързина. Всяка от съставните части на обяснението ми трябва да бъде обмисляна в подходящ за вас момент. Това е изключително важно, тъй като, когато поставяме под съмнение дълго поддържани вярвания, както правя аз в тази книга, трябва да сме в състояние да оправдаем всяка стъпка по пътя, така че да стане ясно защо сме я направили. Защото по този начин в края на краищата можем да бъдем сигурни в мнението си. Изпълнено с въпроси и умозрително четене, ще ви позволи да се справите с новите открития по такъв начин, че накрая ще можете да направите свой собствен избор и непоклатимо да поддържате вярванията си. Ако сте готови за това пътешествие, да тръгваме.

1.

СКРИТИТЕ

СВИДЕТЕЛСТВА

Телефонът ми звънна. Беше около 10 часа сутринта. Спомням си светлите слънчеви петна по стената срещу мен. Тя блещукаше. Беше прекрасен ден в английската провинция.

– Можеш ли да вземеш следващия влак до Лондон? Не питай защо.

Въздъхнах тихо: навсякъде пълно с автомобили, оскъдни таксита. Шумотевица, замърсяване, претъпкано метро. Ден, прекаран или в затворени помещения, или в пътуване между такива клетки, а слънцето - далечен спомен.

– Разбира се — отвърнах с ясното съзнание, че приятелят ми не би помолил за подобно нещо, освен ако не е важно.

– А можеш ли да вземеш и един фотоапарат?

– Разбира се - отвърнах отново, потънал в неясни мисли.

– А можеш ли да скриеш апарата?

Изведнъж успя да прикове вниманието ми. За какво ставаше въпрос? Моят приятел бе член на малка и дискретна група международни търговци, посредници и купувачи на ценни антики, не всички от които бяха съпроводени с необходимата бумащина, позволяваща търгуването им на свободния пазар.

Поставих един фотоапарат и няколко обектива в обикновено на вид куфарче, добавих повечко филми, бързо се качих в колата си и потеглих към гарата.

Срещнах се с приятеля си пред един ресторант на известна лондонска улцца. Той беше американец, а с него имаше двама палестинци, един йорданец, друг арабин с неуточнена националност и един английски специалист от голяма аукционна къща.

Всички чакаха мен и след като набързо бяхме представени един на друг, специалистът от аукционната къща си тръгна поради явното си нежелание да вземе участие в това, което щеше да последва. Останалите отидохме до една банка наблизо, където бързо бяхме преведени през фоайето и през къс коридор до малка тайна стаичка с матирани прозорци.

Докато стояхме около маса, разположена в средата на стаята, и си разменяхме безцелни общи приказки, банковите служители донесоха две дървени кутии и ги поставиха пред нас. На всяка кутия имаше три катинара. При внасянето на втората кутия един от служителите заяви решително, сякаш „за протокола“: „Ние не знаем какво има в тези кутии. Не се интересуваме от съдържанието им“.