Ерик-Еманюел Шмит - Синът на Ной

На пода се показа халка. Отецът я дръпна. Един от камъните се отвори.

Стъпала слизаха в черното тяло на земята. На първото чакаше маслена лампа. Отецът я запали и бавно проникна в земната паст, като ми направи знак да го последвам.

— Какво има под една църква, мой малки Жозеф?

— Мазе?

— Крипта.

Стигнахме до последните стъпала. Влажна миризма на гъби ни облъхна от дълбините. Дъхът на земята ли беше?

— И какво има в една крипта?

— Не знам.

— Синагога.

Той запали няколко свещи и открих тайната синагога, която бе обзавел отецът. Под наметало от скъпи бродирани тъкани той пазеше едно руло с Тора, дълъг свитък, изписан със свещените писмена. Една снимка на Йерусалим подсказваше накъде да се обърне човек, за да се моли, защото молитвите се издигат към Бога посредством този град.

Лавиците зад гърба ни се огъваха под всевъзможни неща.

— Какво е това?

— Моята колекция.

Той посочи молитвените книги, мистичните поеми, коментарите на равините, свещниците със седем или девет разклонения. До един грамофон имаше купчина кръгли плоски предмети от черен восък.

— Тези кръгове какви са?

— Молитвена музика, песни на идиш. Знаеш ли кой е бил първият колекционер в човешката история, мой малки Жозеф?

— Не.

— Ной.

— Не го познавам.

— Много, много отдавна, неспирни дъждове се излели над света. Водата пропуквала покривите, цепела стените, рушала мостовете, скривала пътищата и препълвала реките. Огромни вълни отнесли села и градове. Оцелелите избягали високо в планините, които в началото предлагали сигурен подслон, но под влияние на пороя и просмукването се пропукали, а след това се разпаднали на канари. Един човек, Ной, предусетил, че планетата ни ще бъде изцяло залята от водите. Тогава започнал да колекционира. С помощта на синовете и дъщерите си намерил по един мъжки и една женска от всеки жив вид, лисугер и лисица, тигър и тигрица, фазан и фазанка, двойка паяци, щрауси, змии… не забравил и рибите и морските бозайници, които гъмжали в набъбващия океан. Същевременно строял един огромен кораб, та когато водите се вдигнали до него, той натоварил на кораба всички животни и хора, които били останали. Ноевият ковчег плавал месеци наред безцелно по огромното море, в каквото се била превърнала Земята. След това дъждовете спрели. Водата бавно спадала. Ной се боял, че вече няма да може да изхранва обитателите на своя кораб. Той пуснал гълъб, който се върнал със свежа маслинена клонка в човката, като така показал, че върховете на планините вече се показват над водата. Той разбрал, че е спечелил безумния си облог: да спаси всички божии създания.

— А защо Господ не си ги е спасил сам? Не му е пукало ли? Бил е в отпуска ли?

— Господ е създал света веднъж завинаги. Изобретил е инстинкта и разума, за да се оправяме без него.

— Ной ли е вашият пример за подражание?

— Да. И аз колекционирам като него. В детството си живях в белгийско Конго, където баща ми беше на работа. Белите толкова презираха черните, че започнах да правя колекция от местни предмети.

— Къде е тя сега?

— В музея в Намур. Днес благодарение на художниците това стана мода и го наричат „черно изкуство“. Сега правя две колекции — една циганска и една еврейска. Всичко, което Хитлер иска да унищожи.

— Не е ли по-добре да убиете Хитлер?

Той не ми отговори и ме заведе при натрупаните книги.

— Всяка вечер се оттеглям, за да медитирам сред еврейските книги. А денем в кабинета си уча иврит. Нищо не се знае…

— Какво не се знае?

— Ако потопът продължи и не остане ни един евреин, който да говори иврит, ще мога да те науча, а ти ще го предадеш нататък.

Кимнах с глава. Като се има предвид късния час и фантастичния декор на криптата, като пещерата на Али Баба, полюшваща се под трепкането на свещите, за мен това бе толкова реалност, колкото и игра. Възкликнах звънливо и страстно:

— Тогава може да се каже, че вие сте Ной, а аз съм вашият син!

Той се развълнува и коленичи до мен. Почувствах, че иска да ме прегърне, но не смее. Хубаво беше.

— Нека да сключим сделка, искаш ли? Жозеф, ти ще се преструваш на християнин, а аз ще се преструвам на евреин. Ще ходиш на месите и на вероучение, ще учиш историята на Исус от Новия Завет, а аз ще ти разказвам Тора, Мишна и Талмуд 2 2 Религиозните книги на юдаизма. — Бел.ред. и заедно ще пишем писма на иврит. Искаш ли?

— Дай лапа!

— Това е нашата тайна, най-голямата от тайните. Кълнеш ли се?

— Кълна се.