Никос Казандзакис: Аскетика

Не съществува Учение, не съществува Спасител, който да отвори пътя. Не съществува път, който да бъде отворен.

Всеки сам, издигайки се над собствената си глава, бяга от своя жалък, пълен с въпроси разум.

Сред това дълбоко Мълчание, изправен, неустрашим, страдайки и играейки, изкачвайки се безспирно от връх на връх, знаейки, че висините нямат край, изпей, увиснал над бездната, това магическо и гордо заклинание:

ВЯРВАМ В ЕДИН БОГ, СТРАДАЩ, МНОГО СИЛЕН, НО НЕ ВСЕСИЛЕН, ВОИН В НАЙ-ДАЛЕЧНИТЕ ГРАНИЦИ, ГЕНЕРАЛ И ИМПЕРАТОР НА ВСИЧКИТЕ СВЕТЛИ СИЛИ — ВИДИМИТЕ И НЕВИДИМИТЕ.

ВЯРВАМ В БЕЗБРОЙНИТЕ ПРЕХОДНИ МАСКИ, КОИТО ПРИЕ БОГЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ, И СЪЗИРАМ ЗАД БЕЗСПИРНОТО МУ ТЕЧЕНИЕ НЕГОВОТО НЕРАЗРУШИМО ЕДИНСТВО.

ВЯРВАМ В БУДНАТА МУ, ТЕЖКА БОРБА, КОЯТО ОПИТОМЯВА И ОПЛОЖДА МАТЕРИЯТА — ЖИВОТВОРНИЯ ИЗВОР НА РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ И ХОРА.

ВЯРВАМ В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА — ТОВА КЪРВАВО ПОЛЕ, КЪДЕТО ДЕН И НОЩ БОГЪТ СЕ БОРИ СЪС СМЪРТТА.

„ПОМОЩ!“ — ВИКАШ, ГОСПОДИ. „ПОМОЩ!“ — ВИКАШ, ГОСПОДИ, И АЗ ТЕ ЧУВАМ.

В МЕН ПРЕДЦИТЕ И ПОТОМЦИТЕ, И ВСИЧКИТЕ ПЛЕМЕНА, И ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, С УЖАС, С РАДОСТ ЧУВАМЕ ЗОВА ТИ.

БЛАЖЕНИ СА, КОИТО ТЕ ЧУВАТ И СЕ ВТУРВАТ ДА ТЕ СПАСЯТ, ГОСПОДИ, И КАЗВАТ: „САМО АЗ И ТИ СЪЩЕСТВУВАМЕ.“

БЛАЖЕНИ СА, КОИТО ТЕ СПАСИХА, СЛЯХА СЕ С ТЕБ, ГОСПОДИ, И КАЗВАТ: „АЗ И ТИ СМЕ ЕДНО.“

И ТРИЖДИ БЛАЖЕНИ СА, КОИТО, БЕЗ ДА СЕ ОГЪВАТ, НОСЯТ НА РАМЕНЕТЕ СИ ВЕЛИКАТА, ПРЕКРАСНА, УЖАСНА ТАЙНА:

ЧЕ ТОВА ЕДНО

НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Гръцката азбука има двайсет и четири букви.