Айн Рэнд - Изворът

— Ако се опитваш да се извиниш, няма защо. И аз не ги харесвам. Връщай се при тръбите. До скоро.

— До скоро, Рижко.

Следващия път, когато Роурк се появи на строежа, синеокият електротехник му помаха отдалеч, повика го и му поиска съвет, от който всъщност нямаше нужда; каза, че името му е Майк и че Роурк му е липсвал. При следващото посещение дневната смяна тъкмо приключваше. Майк изчака отвън, докато Роурк свърши инспекцията.

— Какво ще кажеш за една бира, Рижко? — предложи той, когато Роурк излезе.

— Разбира се — каза Роурк, — благодаря.

Седнаха на една ъглова маса в нелегален приземен бар и си поръчаха бира. Майк разказа любимата си история как паднал от петия етаж, защото скелето се счупило под него, строшил си три ребра, но оцелял, за да разказва случката, а Роурк разказа за работата си в строителството. Истинското име на Майк беше Шон Завиър Донигън, но всички отдавна го бяха забравили. Притежаваше комплект инструменти и стар Форд. Единствената цел в живота му бе да пътува из страната, от един голям строеж на друг. За Майк не бяха важни хората, важно беше какво умеят. Той благоговееше пред всички видове умения. Страстно обичаше работата си и проявяваше търпимост единствено към хора, изцяло отдадени на работата си. Беше майстор в своята област и изпитваше симпатия само към себеподобните. Неговият възглед за света беше прост: хората се деляха на способни и некадърни; вторите не го интересуваха. Обичаше сградите, но презираше архитектите.

— Имаше един човек, Рижко — каза той разпалено на петата бира, — но ти си твърде млад, за да си чувал за него. Той беше единственият, който знаеше да строи. Работех за него, когато бях на твоите години.

— Кой беше той?

— Казваше се Хенри Камерън. Предполагам, че е починал, минаха толкова години оттогава.

Роурк дълго не откъсна очи от него, после каза:

— Не е починал, Майк. Аз работех при него.

— Работил си при него?

— Почти три години.

Двамата се гледаха мълчаливо. Приятелството им бе скрепено завинаги.

Няколко седмици по-късно Майк пресрещна Роурк на строежа. Грозното му лице бе озадачено. Попита го:

— Знаеш ли, Рижко, чух шефа да казва на някакъв от инвеститорите, че си надменен и упорит и че не познава по-противно копеле от теб. Какво си му сторил?

— Нищо.

— Тогава какво искаше да каже тоя, по дяволите?

— Не знам — каза Роурк. — Ти знаеш ли?

Майк го погледна, сви рамене, ухили се и отвърна. — Не.

В началото на май Питър Кийтинг замина за Вашингтон, за да надзирава строежа на музей, дарен на града от голям филантроп, който искаше да успокои съвестта си. Кийтинг гордо изтъкваше, че музеят ще е напълно различен — няма да е копие на Партенона, а на Квадратната къща в Ним.

Няколко дни след като Кийтинг замина, едно от момчетата в кантората дойде при Роурк, за да го уведоми, че господни Франкън иска да се срещнат в кабинета му. Щом Роурк влезе в светилището, Франкън се усмихна иззад бюрото и каза весело:

— Сядай, приятелю. Сядай… — Но очите на Роурк, които Франкън никога не бе виждал отблизо, го накараха да замлъкне. Добави сухо: — Сядай.

Роурк седна. Франкън за миг се вгледа в него и установи само, че има доста неприятно лице. Държането му обаче беше съвсем почтително.

— Ти си този, който работи за Камерън, нали? — попита Франкън.

— Да — каза Роурк.

— Господин Кийтинг ми говори много хубави неща за теб — изрече Франкън любезно и замълча. Любезността беше излишна — Роурк седеше и го гледаше, изчаквайки.

— Слушай… как се казваш?

— Роурк.

— Слушай, Роурк. Имаме клиент, който е малко… странен, но е важен, много важен човек, и трябва да му угодим. Поръча ни офисна сграда за осем милиона долара, но проблемът е, че си представя съвсем точно как иска тя да изглежда. Иска — Франкън сви извинително рамене, оневинявайки се за абсурдното искане — да изглежда така. — Подаде една снимка на Роурк. На снимката беше „Дана Билдинг“.

Роурк седеше, без да продума. Снимката увисна между пръстите му.

— Виждал ли си тази сграда? — попита Франкън.

— Да.

— Ето какво иска клиентът. А г-н Кийтинг го няма. Накарах Бенет, Купър и Уилямс да направят скици, но той ги отхвърли. Затова реших да дам шанс и на теб.

Франкън го гледаше, впечатлен от собственото си великодушно предложение. Но реакция не последва. Роурк седеше срещу него с вид на човек, когото току-що са ударили по главата.

— Разбира се — каза Франкън, — това е истински скок за теб, сериозна задача, но реших, че ще ти дам възможност да опиташ. Не се бой. С г-н Кийтинг ще го прегледаме. Начертай плановете и направи хубава скица. Сигурно имаш представа какво иска този клиент. Ясни са ти хватките на Камерън. Но разбира се, няма да допуснем от нашата кантора да излезе нещо толкова недодялано. Трябва да му угодим, но наред с това трябва да запазим престижа си, за да не отблъскваме другите клиенти. Идеята е да направим проект на изчистена сграда, издържана в този дух, но тя трябва да е и артистична. Нали разбираш, по-строг гръцки стил. Вместо йонийския стил, използвай дорийския. Семпли фронтони и прости корнизи, или нещо в този дух. Ясно ти е, нали? Вземи това и покажи на какво си способен. Бенет ще ти каже подробностите и… Какво?