Айн Рэнд - Изворът

На оградата около най-великолепната сграда в Ню Йорк беше закрепена малка метална табелка с надпис:

Хауърд Роурк, архитект

Отиде до бараката на строителния надзор. Идваше често, за да навести Роурк и да види как напредва строежът. Завари в бараката нов човек, който не я познаваше.

— Господин Роурк е най-горе, при резервоара за вода. Коя сте вие, госпожо?

— Госпожа Роурк — отвърна тя.

Човекът откри надзорника и той й разреши да се качи, както обикновено, с външния подемник, скован от няколко дъски и въже вместо парапет.

Качи се на подемника, вдигна ръка и стисна дебелото въже, стъпила здраво с високите си токове на дъските. Дъските се затресоха, въздухът засвистя и притисна полата до тялото й. Земята плавно се отдръпна.

Тя се издигна над широките витрини на магазините. Улиците, прорязващи града, потънаха надолу. Издигна се над навесите на киносалоните, които приличаха на черни рогозки, прикрепени с цветни спирали. Подмина прозорците на офисите, изтичащи надолу като стъклени реки. Туловищата на складовете потънаха заедно с натрупаните в тях съкровища. Многоетажните хотели се наклониха като пръчици на разтворено ветрило. Димящите кибритени клечки бяха фабрични комини, а движещите се сиви правоъгълници — автомобили. В слънчевата светлина островърхите сгради сияеха като фарове, които се въртяха и озаряваха града с дългите си бели лъчи. Целият град се простираше пред нея, разпръснал начупените си очертания към реките. Пристегнат между двете тънки черни ивици вода, градът ги прескачаше и продължаваше нататък, към долините и небето.

Плоските покриви заслизаха надолу, натискайки като педали сградите, за да ги отстранят от полета й. Мина край стъклените кубове, в които имаше трапезарии, спални и детски стаи. Градините на покривите потъваха надолу като носни кърпички, отвени от вятъра. Небостъргачите се надбягваха с нея и изоставаха. Дъските под краката й профучаха край антените на радиостанциите.

Подемникът се люлееше като махало над града, издигайки се устремно до стената на сградата. Подмина линията, докъдето стигаше зидарията. Вече виждаше само стоманената плетеница и небето. Усети в тъпанчетата си налягането от височината. Слънцето блестеше в очите й. Вятърът свистеше срещу вдигнатото й лице.

Видя го, изправен високо горе, върху платформата на върха на „Уайнънд Билдинг“. Той й помаха с ръка.

Океанът пресече небето. Океанът се вдигна, а градът потъна. Тя се издигна край островърхите покриви на банките, подмина покривите на съдилищата. Извиси се над църковните куполи.

Пред нея беше само океанът, небето и силуетът на Хауърд Роурк.

Римски император от 117 до 138 г. — Бел.ред.

Пиластър (арх.) — вградена в стена опорна колона. — Бел.ред.

Главоболие (фр.) — Бел.пр.

Между нас (фр.). — Бел.прев.

Туберкулоза. — Бел.ред.

Hells Kitchen — предградие на Ню Йорк. Името означава Кухнята на Ада. — Бел.прев.

„Бауъри“ — улица в Ню Йорк, известна с множеството си заведения и бездомници. — Бел.прев.

На английски звучи като скороговорка: „… toothbrush in the jaw toothbrush brush brush tooth jaw foam dome in the foam Roman dome come home home in the jaw Rome dome tooth toothbrush toothpick pickpocket socket rocket…“ — Бел.прев.

I Do (англ.). — Бел.прев.

Гъше лайно (фр.). — Бел.прев.

„design for living“ — намек за едноименната пиеса на Ноел Кауърд от 1932 г. — Бел.прев.

Вината е моя. Вината ми е голяма (лат.). — Бел.прев.