Айн Рэнд - Изворът

Роурк взе писалка и подписа, без да погледне листовете.

— Не прочетохте договора — каза Уайнънд.

Роурк хвърли листовете на бюрото.

— Моля, подпишете и двете копия.

Роурк ги подписа.

— Благодаря — каза Уайнънд, подписа листовете и подаде един на Роурк. — Това е вашият екземпляр.

Роурк го прибра в джоба си.

— Не казах нищо за финансовия аспект. Публична тайна е, че така наречената империя на Уайнънд е мъртва. Тя е дееспособна и процъфтяваща в цялата страна, както винаги, с изключение на Ню Йорк. Ще се задържи до края на живота ми. Но краят й ще настъпи заедно с моя. Смятам да ликвидирам голяма част от нея. Затова вие няма да се ограничавате по отношение на разходите за проектирането на сградата. Давам ви пълна свобода да похарчите толкова, колкото сметнете за необходимо. Сградата ще живее много по-дълго от киностудията и таблоидите.

— Да, господин Уайнънд.

— Предполагам, че ще се стремите да построите икономически ефективна сграда от гледна точка на разходите за поддръжка. Няма нужда обаче да отчитате възвръщаемостта на първоначалната инвестиция. Няма да има на кого да се възвърне.

— Добре, господин Уайнънд.

— Ако се замислим как се развива светът и какво бедствие е надвиснало над него, може би начинанието ще ви се стори безсмислено. Времето на небостъргача отмина. Сега са на мода жилищните проекти. А след тях винаги настъпва пещерна епоха. Но вас не ви е страх да се изправите срещу целия свят. Това ще бъде последният небостъргач, построен в Ню Йорк. И е хубаво, че ще е така. Последното човешко творение на земята, преди човечеството да се самоунищожи.

— Човечеството няма да се самоунищожи, г-н Уайнънд. И не бива да мисли за унищожение. Поне докато създава такива неща.

— Какви?

— Като „Уайнънд Билдинг“.

— Това зависи от вас. Мъртвите неща, като „Банър“, са само финансов тор, който да ги подхрани. Такова е предназначението им.

Взе своето копие от договора, сгъна го и с точно премерено движение го сложи във вътрешния джоб на сакото си. Каза със същия равен глас:

— Преди време ви казах, че тази сграда трябва да стане паметник на моя живот. Сега няма на какво да бъде издигнат паметник. „Уайнънд Билдинг“ ще е такава, каквато я сътворите вие.

Изправи се, за да даде знак, че разговорът е приключил. Роурк стана и сведе глава за сбогом. Главата му остана сведена малко по-дълго, отколкото изисква официалният поклон.

Стигна до вратата и се обърна. Уайнънд стоеше неподвижен зад бюрото. Впериха погледи един в друг.

Уайнънд каза:

— Издигнете паметник на духа, който носите в себе си… и който някога се надявах, че нося и аз.

В един пролетен ден, година и половина по-късно, Доминик се запъти към строежа на „Уайнънд Билдинг“.

Загледа се в небостъргачите. Издигаха се ненадейно, изникваха от контурите на ниските покриви. Извисяваха се някак стряскащо и внезапно, сякаш се бяха появили миг преди това, а тя долавяше устрема им едва в последния миг. Имаше чувството, че ако се обърне назад и ги погледне достатъчно бързо, ще види как растат нагоре.

Зави край един ъгъл в Хелс Кичин и излезе до огромния разчистен терен.

По разкопаната земя пълзяха машини, за да оформят бъдещия парк. В средата на терена завършената конструкция на „Уайнънд Билдинг“ се издигаше към небето. Върхът не бе покрит, беше все още стоманена плетеница. Отдолу я следваха стъклото и зидарията, които обгръщаха останалата част от сградата, извисена в пространството.

Казват, че в сърцето на земята гори огън. Той е като пленник, обречен на тишина. Но понякога огънят пробива глината, желязото, гранита, за да избликне неудържимо към свободата. От него възникват подобни неща, каза си тя.

Приближи се до сградата. Долните етажи бяха заобиколени с дървена ограда. На оградата се открояваха огромни надписи с имената на фирмите, доставили материалите за най-високото здание в света. „Стомана от Нашънъл Стийл, Инк.“ „Стъкло от Лъдлоу.“ „Електрическо оборудване от Уелс-Клермон.“ „Асансьори от Кеслер, Инк.“ „Наш&Дънинг, Строители.“

Погледът й попадна на табела, която дотогава не бе забелязала. Сякаш някой я докосна с ръка по челото, приказен герой, владеещ тайната на изцелението. Не познаваше Хенри Камерън и не бе чула неговите думи, които сега звучаха в мислите й: „Знам, че ако запомниш тези думи и им останеш верен докрай, ще извоюваш победа, Хауърд, не само за себе си, но и за онова, което трябва да победи, за онова, което движи света напред, но никога не е печелило признание. То ще бъде възмездие за мнозината, отдали живота си преди теб, за хората, страдали така, както ще страдаш и ти.“