Айн Рэнд - Изворът

Мина край витрина със стари обувки, протрити от носене, край врата на параклис с кръст над нея, подмина отлепен плакат на кандидат за избори от преди две години, бакалия с бурета с гниещи зеленчуци на тротоара. Улиците се смаляваха, стените приближаваха една към друга. Усети миризмата на реката. Валма от мъгла се виеха около редките улични фенери.

Навлезе в Хелс Кичин.

Фасадите на околните сгради и стените на скритите задни дворове бяха еднакви: всичко се разпадаше, никой не изпитваше нужда от уединение, липсваше чувство за свян. От кръчмата на ъгъла се разнесоха викове, но той не различи дали хората се радват или се карат.

Застана насред улицата. Започна бавно да оглежда всеки тъмен процеп, напуканите стени, прозорците, покривите.

Никога не съм напускал това място.

Никога не съм го напускал. Капитулирах пред бакалина, пред моряците на ферибота, пред собственика на билярдната зала. Не ти командваш тук. Никога не си командвал тук. Никога не си командвал никъде, Гейл Уайнънд. Ти успя само да добавиш и себе си към нещата, командвани от тях.

Погледна нагоре, над града, към очертанията на небостъргачите. Сноп от светлини се извисяваше самотно в мрака. Сияен светещ квадрат без опора, устремен в небето. Разпозна прочутите сгради, от които бликаше светлината, спомни си формите им в пространството. Каза си: вие сте мои съдници и свидетели. Издигате се над схлупените покриви. Устремявате изящната си сила към звездите, бягайки от застоя, умората и случайността, които ще са невидими за погледите от миля разстояние в океана, никой няма да ги вижда, но ще вижда вас и града. Така и във вековете има малцина, извисяващи в самота, към които обръщаме погледи, за да кажем, че се гордеем с предците си. От вас няма бягство — улиците се променят, но когато човек вдигне поглед нагоре, вижда вас, извисени и неизменни. Видяхте как се скитах по улиците тази нощ. Виждали сте всичките ми стъпки през всичките ми години. Извърших измяна срещу вас. Защото бях роден да бъда един от вас.

Продължи да върви. Стана късно. Светли кръгове се лееха необезпокоявани под уличните лампи по пустите тротоари. Клаксони на таксита отекваха като звън в коридори на необитавана сграда. Видя вестници, захвърлени по паважа, на пейките в парка, в телените кошчета за отпадъци по ъглите. Голяма част от тях бяха екземпляри от „Банър“. Тази нощ в града бяха прочетени голям брой екземпляри от „Банър“. Продажбите се увеличават, Алва.

Спря. В канавката пред него имаше разгърнат вестник, от който се виждаха първата и последната страница. Вестникът беше „Банър“. Видя снимката на Роурк. Върху лицето на снимката имаше сив отпечатък от гумена подметка.

Наведе се, тялото му бавно се сви върху коленете, протегна двете си ръце и взе вестника. Сгъна първата страница и я прибра в джоба си. Продължи нататък.

Гумена подметка, обута върху нечий крак, крак на човек от града, на когото съм дал възможност да ходи.

Задействах ги до един, задействах всеки един от хората, които ме унищожиха. На земята има звяр, обуздан от собствената си немощ. Аз съм човекът, който прекърши тази немощ. Иначе те щяха да останат безсилни. Не ги бива за нищо. Аз съм човекът, който им даде оръжието. Дадох им собствената си мощ, енергия и жизнена сила. Създадох мощен глас и им позволих да диктуват думите. Жената, която хвърли листата от цвекло в лицето ми, беше права, да постъпи така. Аз й дадох тази възможност.

Има всякакви предателства. На всекиго може да бъде простено. Само не на онези, чиято смелост не е равна на собственото им величие. Алва Скарет заслужава да му бъде простено. Той нямаше на какво да измени. Може да бъде простено и на Мичъл Лейтън. Но не и на мен. Аз не бях роден да съм посредствен.

Беше безоблачен и хладен летен ден. Слънцето сякаш грееше през невидим воден слой и топлинната енергия преливаше в още по-ярка светлина, която придаваше сияйни очертания на градския пейзаж. По улиците сивееха като петна от мръсна пяна захвърлени броеве от „Банър“. Градът бе прочел тържествуващо статията на Уайнънд, в която той обяви отстъплението си.

— Чудесно — възкликна Гъс Уеб, председател на комитета „Ние не четем Уайнънд“.

— Много добре — каза Айк.

— Да можех да го видя, само да зърна как изглежда днес великият господин Гейл Уайнънд — каза Сали Брент.

— Крайно време беше — каза Хоумър Слотърн.

— Не е ли прекрасно? Уайнънд капитулира — каза жена с тънки устни. Тя не знаеше почти нищо за Уайнънд и нямаше представа какъв е проблемът, но й харесваше да слуша за хора, които капитулират. В кухнята си след вечеря една много пълна жена изсипа остатъците от храната върху парче вестник. Никога не четеше първата страница, а само любовния сериал във втория раздел. Зави в „Банър“ обелките от лука и костите от агнешкия котлет.