Айн Рэнд - Изворът

Започна да чертае, опитвайки се да не мисли за работата, с която се бе захванал; мислеше само, че същата работа е вършил и Франкън, и Стенгъл, дори и Хайер, както и всички останали, и че ако те могат да я вършат, може и той.

Посвети дни наред на предварителните скици. Прекара дълги часове в библиотеката на „Франкън&Хайер“, проучвайки снимки на класически сгради, за да реши как ще изглежда къщата. Усети, че напрежението в мислите му се стопява. Къщата, която израстваше изпод ръката му, беше подходяща и хубава, защото хората все още боготворяха майсторите от миналото. Нямаше защо да се лута, да се бои или да рискува; работата я бяха свършили други.

Завърши чертежите и ги загледа неуверено. Ако му кажеха, че е най-красивата или най-грозната къща на света, би приел и двете. Чувстваше се несигурен. А трябваше да е точно обратното. Сети се за Стантън и за нещата, на които се опираше, изпълнявайки проектите си там. Обади се в кантората на Камерън и потърси Хауърд Роурк.

Отиде у Роурк вечерта и разгъна пред него плановете, фасадата и перспективата на своята първа сграда. Роурк се надвеси над тях с широко разтворени ръце и длани, опрени на ръба на масата. Мина много време, без да продума.

Кийтинг чакаше тревожно. Усети, че с тревогата му се надига гняв — не разбираше защо е толкова тревожен. Не можа да издържи и заговори:

— Знаеш ли, Хауърд, всички казват, че Стенгъл е най-добрият проектант в града. Струва ми се, че той не беше готов да напусне, но аз направих така, че да напусне и заех неговото място. Наложи ми се доста да помисля, за да постигна това нещо, аз…

Млъкна. Думите му не звучаха никак весело и гордо, както биха звучали навсякъде другаде. Прозвучаха като молба.

Роурк се обърна и го погледна. В очите на Роурк нямаше презрение; само бяха малко по-широко отворени, внимателни и озадачени. Не каза нищо и отново се загледа в чертежите.

Кийтинг се почувства като гол. Дейвис, Стенгъл, Франкън бяха без значение тук. Използваше хората като защита срещу други хора. Но Роурк нямаше отношение към хората. Околните вдъхваха на Кийтинг увереност за собствената му стойност. Роурк не му вдъхваше нищо. Помисли, че трябва да грабне чертежите си и да бяга. Опасността не идваше от Роурк. Опасността беше, че той самият, Кийтинг, стои в тази стая.

Роурк го погледна.

— Харесва ли ти да работиш по този начин, Питър? — попита той.

— Знам — изхленчи Кийтинг, — знам, че не одобряваш, но това е бизнес, просто искам да знам какво мислиш практически, а не философски, не…

— Не, нямам намерение да ти изнасям проповеди. Просто се замислих.

— Можеш ли да ми помогнеш, Хауърд, само малко да ми помогнеш? Това е първата ми къща, толкова е важна за мен в кантората. Не се чувствам уверен. Какво мислиш? Ще ми помогнеш ли, Хауърд?

— Добре.

Роурк захвърли скицата на елегантната фасада с канелирани пиластри, разчупени фронтони, римски корнизи над прозорците и два имперски орела при входа. Взе плановете. Разстла над тях лист паус и започна да чертае. Кийтинг загледа молива в ръката на Роурк. Видя, че внушителното фоайе изчезва, изчезнаха извитите коридори и тъмните ъгли; в пространството, което му се виждаше твърде ограничено, израсна огромна всекидневна; стена от грамадни прозорци изникна към градината, появи се просторна кухня. Остана загледан дълго време.

— А фасадата? — попита той, когато Роурк остави молива.

— Не мога да ти помогна за нея. Ако трябва да е класическа, поне да е добра класика. Няма нужда от три пиластъра там, където е достатъчен един. И махни тези патици от вратата, с тях е претрупано.

Кийтинг му се усмихна с благодарност, тръгвайки си с чертежите под мишница; слезе по стълбите ядосан и засегнат; работи още три дни, за да направи нови планове по скиците на Роурк и нова, по-семпла фасада. Показа проекта си на Франкън с показен жест, сякаш размаха сабя.

— Я виж ти — каза Франкън, — виж ти!… Имаш въображение, Питър… питам се… малко смело е, но се питам…

Изкашля се и добави:

— Точно такова нещо имах предвид.

— Разбира се — каза Кийтинг. — Разучих твоите сгради и се опитах да си представя какво би направил ти. Ако съм успял, то е защото съм схванал твоите идеи.

Франкън се усмихна. А Кийтинг изведнъж осъзна, че Франкън всъщност не му вярва и знае, че и Кийтинг не си вярва. Въпреки това и двамата бяха доволни, свързани още по-силно с общ подход и обща вина.

Писмото на бюрото на Камерън го уведомяваше със съжаление, че след задълбочено обсъждане съветът на директорите на „Секюрити Тръст Къмпани“ не може да приеме неговия проект за сграда на новия клон на компанията в Астория и че поръчката е дадена на фирмата „Гоулд&Петингил“. Към писмото имаше приложен чек за предварителните чертежи, както беше договорено; сумата не покриваше разходите по изготвянето на тези чертежи.