Айн Рэнд - Изворът

— Добре подбираш хората си, Гай. Има едно момче, което ми се иска да се задържи при нас, как му беше името?… Кийтинг.

— Да — отговори с усмивка Франкън, — така е.

В чертожната зала Кийтинг се съсредоточи върху Тим Дейвис. Работата и чертането бяха само неизбежни подробности, плъзгащи се по повърхността на всекидневието; Тим Дейвис бе съществената част от първата стъпка в неговата кариера.

Дейвис го оставяше да му върши голяма част от работата; отначало само през нощта, след това му поверяваше някои от задачите за деня, първо тайно, а после и открито. Дейвис предпочиташе другите да не знаят. Кийтинг обаче направи така, че да се разбере, разигравайки наивна увереност, че е само инструмент, нещо като молив или линеал на Тим, че помощта му само подчертава уменията на Тим и съвсем не ги омаловажава, поради което той не се крие.

В началото Дейвис даваше указания на Кийтинг; постепенно главният чертожник свикна с това положение и започна да идва направо при Кийтинг с нарежданията, предназначени за Дейвис. Кийтинг винаги беше на мястото си, усмихваше се и казваше:

— Ще свърша работа; не занимавайте Тим с тези дреболии, аз ще се погрижа.

Дейвис се отпусна и се остави на течението; пушеше много, облягаше се назад, с крака върху пръчките на стола, затваряше очи и мечтаеше за Илейн; от време на време казваше:

— Готово ли е, Питър?

През пролетта Дейвис се ожени за Илейн. Често закъсняваше за работа. Веднъж прошепна на Кийтинг:

— Ти си любимец на стареца, Пит, нали ще му подхвърляш по някоя добра дума за мен? — та да си затварят очите за някои неща. Господи, как ми се иска да не съм на работа точно сега!

Кийтинг казваше на Франкън:

— Съжалявам, г-н Франкън, че плановете за подземието за проекта на Мъри закъсняха — Тим Дейвис се е поскарал с жена си снощи, но знаете как е с младоженците и не бихте се отнесли строго.

Или:

— Пак е заради Тим Дейвис, г-н Франкън, но не му се сърдете, не може да се съсредоточи!

Поглеждайки списъка със заплатите на своите служители, Франкън установи, че най-скъпо платеният му чертожник е човекът, от когото ползата в кантората е най-малка.

Когато Тим Дейвис беше уволнен, в чертожната зала никой не се изненада, освен самия Тим Дейвис. Не разбра защо му се е случило. Стисна предизвикателно устни, огорчен от света, който намрази завинаги. Нямаше нито един приятел на тази земя, освен Питър Кийтинг.

Кийтинг го утешаваше, ругаейки по адрес на Франкън и проклинайки човешката несправедливост. Изхарчи шест долара в нелегален бар, почерпи секретарката на свой познат архитект и уреди нова работа на Тим Дейвис.

След това при мисълта за Тим Дейвис Кийтинг винаги изпитваше доволство; беше променил живота на един човек, изхвърли го от пътя му и го насочи по друг път; този човек за него не беше вече Тим Дейвис, а мислеща, съзнателна форма на живот — защо винаги се страхуваше от тайнственото съзнание на другите хора? Той беше променил тази форма и това съзнание според своята воля. Франкън, Хайер и главният проектант единодушно решиха да дадат на Питър Кийтинг масата, длъжността и заплатата на Тим. Но това беше само част от неговото удовлетворение. У него се появи и още едно усещане, по-топло, по-неуловимо — и по-опасно. Казваше често и весело:

— Тим Дейвис ли? О, да, аз му намерих сегашната работа.

Писа на майка си, за да й разкаже. Тя каза на приятелките си:

— Пити е толкова безкористно момче.

Пишеше й прилежно всяка седмица; писмата му бяха кратки и почтителни; нейните писма бяха дълги, подробни и пълни със съвети. Рядко ги прочиташе докрай.

Понякога се срещаше с Катрин Холси. Не отиде при нея следващата вечер, както й бе обещал. Събуди се сутринта и си спомни нещата, които й каза. Намрази я, защото го бе подтикнала да й ги каже. Отиде пак при нея след седмица; тя не го упрекна, нито отвори дума за чичо си. Продължиха да се виждат веднъж на един-два месеца; беше щастлив, като я види, но никога не й говореше за кариерата си.

Опита се да поговори за кариерата си с Хауърд Роурк, но опитът се оказа неуспешен. Обади му се по телефона два пъти. Изкачи с отвращение петте етажа до стаята на Роурк. Поздрави го нетърпеливо, очаквайки някакво успокоение, но не знаеше защо се нуждае от успокоение, нито защо може да го получи единствено от Роурк. Заговори за работата си и разпита Роурк с искрена загриженост за кантората на Камерън. Роурк го изслуша и отговори охотно на всичките му въпроси. Но Кийтинг усещаше, че среща желязна стена в неподвижните очи на Роурк и че двамата не говорят за едно и също. Преди да си тръгне, Кийтинг забеляза протритите маншети на Роурк, обувките му и кръпката на панталоните. Остана доволен. Тръгна си злорадстващ, но и крайно смутен. Зачуди се защо, зарече се никога повече да не се среща с Роурк. Зачуди се защо е сигурен, че ще трябва отново да се срещне с него.