Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

- Значи няма да се подч ините на господ ин Томпсън?

- О, нищо подобно, госпожо! Но... ако доктор Ферис е казал да не пускам никого, това знач и

никого... - той добави несигурно и умолително: - ... нали?

- Знаете ли, че името ми е Дагни Тагарт и че сте виждали снимките ми по вестниците с господин

Томпсън и всички основни лидери на страната?

- Да, госпожо.

- Тогава решавай дали си готов да не се подч иниш на заповедите им.

- О, не, госпожо, не съм!

391

- Тогава ме пусни.

- Но не мога да не се подчиня и на доктор Ферис!

- Тогава изб ирай.

- Ама аз не мога да избирам, госпожо! Кой съм аз, че да из бирам?

- Ще ти се наложи.

- Вижте - побърза да каже той, докато вадеше ключ от джоба си и се обръщаше към вратата, -

ще попитам шефа. Той...

- Не - възрази тя.

Нещо в гласа й го накара да се обърне обратно към нея. Тя. държеше пистолет, насочен право

към сърцето му.

- Слушай ме внимателно - каза тя. - Пускай ме или ще те застрелям. Можеш да се опиташ да ме

застреляш, ако можеш. Само това можеш да избираш - и нищо друго. Сега решавай.

Челюстта му увисна и ключът падна от ръката му.

- Махай се от пътя м и! - извика тя.

Той поклати глава трескаво, притиснат о вратата.

- За Бога, госпожо! - преглът на той с отчаян, умолителен хленч. - Не мога да стрелям по вас,

понеже ви праща господин Томпсън! Не мога и да ви пусна в нарушение на заповедта на доктор Ферис!

Какво да правя? Аз съм само дребна риба! Подчиня вам се на заповеди! Не зависи от мен!

- Животът си е твой - каза тя.

- Ако м и позволите да питам шефа, той ще ми каже, т ой...

- Няма да питаш никого.

- Но откъде да знам, че наист ина имате заповед от господин Томпсън?

- Няма как. Може б и нямам. Може б и действам на своя гла ва и ще те накажат, че си ме

послушал. Може би имам и тогава ще те хвърлят в затвора за неподчинение. Може би доктор Ферис и

господин Томпсън са на едно мнение за това. Може би не - и тогава ще трябва да се противопоставиш

на единия. Това трябва да решиш. Няма кого да питаш, на кого да се обадиш, кой да ти каже. Ще трябва

да решаваш сам.

- Ама аз не мога да решавам! Защо аз?

- Защото твоето тяло препречва пътя ми.

- Но аз не мога да решавам! Не трябва да решавам!

- Ще броя до три - каза тя. - После ще стрелям.

392

- Чакайте! Чакайте! Не съм казал „да" или „не"! - извика т ой и се прилепи по-плът но до вратата,

сякаш неподвижността на ума и тялото бяха най-добрата му защита.

- Едно... - започна да брои тя; можеше да вид и оч ите му, приковани ужасено в нея. - Две... -

виждаше и че пистолетът му внушаваше по-малко ужас от алтернативата, която му предлага ше. - Три.

Спокойно и безразлично, тя, която би се поколебала да стреля и по животно, натисна спусъка и

стреля право в сърцето на човек, който искаше да съществува без отговорността на съзнанието. Пис -

толетът й беше със заглушитеЛ - нямаше звук, който да привлече не чие внимание, само тупването на

тяло в краката й. Тя вдигна ключа от земята, сетне изчака няколко мига, както се бяха разбрали.

Франсиско пръв се присъедини към нея, излезе иззад един ъгъл на сградата, после Ханк

Риърдън, а накрая и Рагнар Данешолд- Имаше четирима пазачи, разположени на известно разстояние

между дърветата около сградата. Вече ги нямаше: един беше мъртъв, четирима лежаха в храстите,

вързани и със запушена ус та. Тя подаде безмълвно ключа на Франсиско. Той отключи вра тата и влезе

сам, оставяйки я отворена само на няколко сантиметра. Тримата останаха отвън, подредени до процепа.

Помещението беше осветено от една-единствена гола елект рическа крушка в средата на тавана.

Един пазач стоеше в подножието на стълбата към втория етаж.

- Кой си т и? - викна той, като видя Франсиско да влиза така, сякаш мястото е негово. - Никой не

трябва да влиза тук тази вечер!

- Аз влязох - каза Франсиско.

- Защо те е пуснал Ръсти?

- Трябва да е имал прич ина.

- Не е трябвало да го прави!

- Някой е променил правилата - очите на Франсиско светкавич но преглеждаха стаята. Втори

пазач стоеше на първата площадка на стълбището, гледаше надолу към тях и ги слушаше.

- Каква работа имаш?

- Медни м ини.

- А? Така де, кой си т и?

- Името ми е твърде дълго, че да го казвам. Ще го кажа на шефа ти. Къде е той?

393

- Аз задавам въпросите! - но се отдръпна крачка назад. -Не... не се прави на важна клечка,

иначе...

- Ей, Пит , това е той! - извика вт орият пазач , парализиран от маниерите на Франсиско. Първият