Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

Той се усмихна, посочи каменната сграда, после надолу по скалистия склон, където една

водопроводна тръба изчезваше в тревата:

- Аз съм човекът с комуналните услуги - каза той. - Грижа се за водопровода, електричеството и

телефоните.

- Сам?

- В началото - да. Но пораснахме толкова много през мина лата година, че трябваше да наема

трима души да ми помагат.

- Какви? Откъде?

- Ами ед иният от тях е професор по икономика, койт о не мо жал да си намери работа навън,

защото преподавал, че не можеш да консумираш повече, отколкото си произвел; другият е про фесор по

история, който не можел да си намери работа, защото преподавал, че обитателите на бедните квартали

не са хората, построили тази страна; а третият е професор по психология, който не можел да си намери

работа, защото преподавал, че хората са способни да мислят.

- И работят за вас като водопроводч ици и елект ротехници?

- Ще се изненадате колко са добри в това.

- И на кого са оставили колежите ни?

- На тези, коит о са били желани там - той се разсмя. - Пре ди колко време ви предадох,

госпожице Тагарт? Преди по-малко от три години, нали? Отказах да построя за вас линията „Джон

Голт". Къде е линията ви сега? Но моите линии пораснаха за това време - от няколкото мили, които

Мълиган беше построил, когато поех работата, до стотици мили тръби и кабели, положени в рамките на

долината.

Той видя незабавния, неволен и нетърпелив израз на лицето ѝ - израз на одобрителна оценка от

компетентен човек. Усмихна се, погледна придружителя ѝ и каза меко:

- Знаете ли, госпожице Тагарт , като става въпрос за линията „Джон Голт " - може би аз я

последвах, а вие я предадохте.

Тя погледна Голт. Той я гледаше право в лицето, но тя не можеше да прочете нищо в неговото.

Докато караха покрай езерото, тя попита:

- Избрали сте този маршрут нароч но, нали? Показвате ми всички хора, коит о... - тя спря,

почувствала необяснимо неже лание да го каже, и вместо това продължи: - ...които съм изгубила?

- Показвам ви всички хора, коит о ви от нех - твърдо отговори той.

Това беше коренът на онази липса на вина в лицето му, помис ли си тя: той беше отгатнал и

назовал думите, които тя искаше да му спести, беше отхвърлил постъпката на добра воля, която не се

базираше на неговите ценности. Беше горд и сигурен, че е прав и се беше похвалил с това, което тя

искаше да прозвучи като обвинение.

Пред тях, във водата на езерото, имаше дървен кей. Млада жена лежеше, изтегната на

окъпаните в слънце дъски, и наблюда ваше няколко въдици. Тя погледна нагоре, като чу колата, сетне

скочи на крака с едно-единствено ловко движение, дори твърде ловко, и изтича към пътя. Носеше

панталони, навити до колене те на голите ѝ крака; косата ѝ беше тъмна и разрошена, очите ѝ бяха

големи. Голт ѝ махна.

- Здравей, Джон! Кога прист игна?

- Тази сутрин - отговори той с усмивка и продължи. Дагни се обърна назад и видя с какъв

поглед младата жена гледаше след Голт. И въпреки че безнадеждността, приета спокойно , беше част от

обожанието в този поглед, тя изпита чувство, което й беше не познато досега - пробождане на ревност.

- Коя е тя? - попита тя.

- Най-доб раият ни рибар. Доставя рибата за бакалията на Хамънд.

- С какво друго се занимава?

- Вече сте забелязала, че всеки от нас тук се занимава и с не що друго. Писателка е. Такава, че

няма да я публикуват навън. Вярва, че когато човек работи с думи, работи с ума си.

Колата зави по тясна пътека, изкачваща се по стръмния пущинак от храсти и борови дървета.

Вече знаеше какво да очаква, когато видя закованата на дърво направена на ръка табела със стрелка,

сочеща пътя: Проход Буена Есперанса. Не беше проход, а скала, покрита с метал - със сложна мрежа от

тръби, помпи и клапи, накатерили се като лоза по тесните тераси. На хребета имаше друга дървена

табела - и гордите, силни букви, които предаваха съобщението си на непроходимата плетеница папра ти

и борови клони, бяха по-характерни и по-познати от самите думи: „Уайът ойл".

Именно петрол течеше на бляскава струя от една тръба в резервоар в подножието на стената,

като единствено признание за невероятната тайна битка вътре в камъка, за ненатрапчивата цел на

всички тези сложни машини. Но машините не приличаха на инсталациите на петролна сондажна кула, и

тя знаеше, че вижда осъществената за първи път тайна на прохода Буена Есперанса, знаеше, че петролът