Ирина Коробейникова - Москва – Варна. Сборник прозаических переводов с болгарского языка участников Первого Международного конкурса-фестиваля

Надигна се, но в същия миг замръзна.

Ами вълците? Нали вън стоят вълците с огромните огнени очи и пламтящи уста, готови да разкъсат малките деца, които излизат, когато бабите им са отишли в бакалницата за сирене и масло? Отдавна знаеше това, а само преди четвърт час баба му отново повтори същото. Тя дори го накара да се ослуша и то съвсем ясно чу някакво скимтене, задъхано дишане и скърцане на зъби, които идваха някъде отдалече, някъде ей оттам, където се размахваха дългите клони на дърветата.

Внезапно таванът изскърца и гредите заскимтяха.

Детето се хвърли напред, преметна се през леглото и падна с главата надолу. Рой искри разцепиха мрака, но нямаше време да се мисли за тия неща. Скочи бързо, хвана с две ръце бравата, натисна я и изхвръкна навън.

Мамичко, вълците!

Те бълваха огън и пламък, трещяха и скърцаха, наредени във върволица, право към него, като се извиваха и го гледаха с червените си очи!

– Мамо, мамоооооо! – изрева детето.

– Какво има, детенце?

В първия миг детето политна назад, но като отвори очи, видя, че срещу него стои висок, стар човек, с черни дрехи и някаква смешна черна шапка на главата. Старият човек се усмихваше. Треперейки от страх, детето се хвърли към него, прегърна крака му и впи ръцете си в грубия плат на панталоните.

– Вълците, вълците!

– Какви вълци?

– Ето ги, ето ги!

Старият човек се разсмя:

– Това е влак.

Влак?

– Какво е това «влак»

Все още настръхнало, детето повдигна глава и погледна стария човек.

– Най-обикновен товарен влак. Голям си, а не знаеш какво е влак.

Как влак? Какъв влак?

Нали когато пристигна преди десет дни при баба си, тя още от първия ден му каза, че пред тях минават страшните вълци, за да вземат непослушните деца, които не мируват и ядосват бабите си? Същото бумтене слушаше той от стаята, а баба му ококорваше очи, кръстеше се и викаше: «Махнете се, вълци – Гошко ще слуша вече, махнете се!». И те лека-полека намаляваха бумтежа и скърцането и изчезваха нанякъде.

– Това не е страшен влак – усмихна се старият човек, – това е добър влак. Той носи въглища.

– А вълците?

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.