Andrea Calo' - Усещаш Ли Сърцето Ми?

Здесь есть возможность читать онлайн «Andrea Calo' - Усещаш Ли Сърцето Ми?» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. ISBN: , Жанр: foreign_contemporary, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Усещаш Ли Сърцето Ми?: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Усещаш Ли Сърцето Ми?»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ще успееш да превъзмогнеш дори дните, когато ще ти се струва, че умираш, дните през които ще се чувстваш ужасяващо самотна и ранима. Защото, знаеш ли, това е което се случва. Човек продължава напред, независимо от всичко. Накрая няма значение коя си или коя ще бъдеш. Важно е да продължиш напред, вкусвайки сладостта и горчивината на емоциите, които прекрасното пътешествие „живот“ ни дарява всеки ден. Още от най-крехка възраст животът на Мелани е белязан от насилие. Съществуването ѝ  представлява пълно отричане на женската ѝ същност и каквато и да е следа от собствената ѝ личност. Но също както в красива приказка, когато вече е сигурна, че е стигнала до дъното, се появява искреното приятелство на Синди последвано от истинската любов към един мъж, един стар приятел. Тогава всичко се променя като по магия. Всичко се преражда и животът може да премине в своята пролет, онази, която досега не е била изживяна.

Усещаш Ли Сърцето Ми? — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Усещаш Ли Сърцето Ми?», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Чрез онова радио което ми напомняше присъствието му в живота ми, слушах пасивно радиопредаванията, новините, метеорологичните прогнози, песните на Бийтълс, Хендрикс, Армстронг и Ролинг Стоунс. От няколко години и един млад мъж беше се появил на музикалната сцена. Казваше се Елвис Пресли, един бял младеж, който побъркваше всички момичета, когато пееше по време на изявите си, използвайки определени движения в интимната област. Младите жени не се опасяваха да употребят голяма част от заплатите си, за да си купят плочите му или да присъстват на концертите му, мечтаейки, може би, да се хвърлят в нищото и силните му ръце да ги поемат още в полет. Треската по хубавия младеж от Мемфис зарази и мен. В един магазин намерих плочата му и я купих, макар у дома да нямах грамофон. Месеци наред събираше прах, изложена у дома на показно място. Обожавах я мълчаливо, случваше ми се да се спра и да я наблюдавам няколко минути, а всеки път щом вземех заплата, ми се искаше да купя грамофон, за да мога най-сетне да я чуя. За младите жени на двадесет и осем години като мен, Елвис беше темата, която обсебваше разговорите между колежките, обедните почивки, всеки момент от деня. Вероятно било да е добра партия във всички аспекти. Колежките ми - „другите“, както често ги наричах, описваха прекалено детайлирано еротичните си фантазии спрямо този млад мъж. Някои от тях споделяха, че не биха имали проблем да изоставят мъжа и децата си, ако „красавецът“ им даде и най-малка надежда. Не ги разбирах докрай тези разговори, не бях способна да преценя силата на изходящата енергия, която ги подхранваше. Когато обаче се говореше за секс, изпитвах чувство на силно неудобство, чувствах как срамът у мен се ражда и надига от вътрешностите ми, задушаващ като ръце стегнати около шията ми с намерението да ме задушат. Сексът ми напомняше чудовището, страданието ми, болката и всички унижения, които трябваше да понасям, вкусът на спермата на един болен мъж, разстлана върху младия ми корем, върху бледата ми кожа, която би трябвало да познава само чистота и невинност, на кръвта ми и онази на майка ми, изливана всеки ден върху белите чаршафи на едно вечно неоправено легло. Познатите ми усетиха, че нещо с мен не е наред. Някои от тях не се намесваха, други го правеха под претекста, че искат да ми помогнат.

«Какво има, Мел?».

«Нищо, защо питаш?».

«Така. Много си странна.».

«Такава съм, какво да направя?», отговарях, разтваряйки ръце като знак на примирение с начина ми на живот.

«Жени ли харесваш?».

«Моля?».

«Попитах дали харесваш жени, дали по тях си падаш?».

«Жени ли? Не говори глупости, моля!».

«Толкова години вече, един път не разказа някоя история за секс с мъж, докато ние всичките сме го правили. Добре, може би още не си го правила, но може би, би искала да го направиш и може да се посъветваш с нас. А ти, какво? Свиваш се в черупката си като костенурка».

Как можех да кажа, че моят „първи път“ беше на пет годинки е че той беше баща ми? Каза ми, че ще си поиграем. Как можех да ѝ кажа, че играта която той беше измислил за мен и която се състоеше в безсрамно изследване на интимните ми части, всъщност никак не ми беше харесала, защото на онази възраст предпочитах да играя с кукли, както всяко друго момиче? Как можех да ѝ извикам в лицето, че ако не бях играла с него така, той щеше да принуди майка ми да се подложи на същото, но с различни и много по-строги, подходящи за възрастни правила.

«Това е тема, която не искам да коментирам, няма специална причина. Може би не съм готова още или никога няма да бъда. Така е и толкоз».

«Добре, Мел, както искаш. Довечера момичетата ще правят пижамено парти. Искаш ли да дойдеш?».

«Ще има ли мъже?».

«Не».

«Ще се говори ли за секс?».

«Не знам, но се опасявам, че да».

«Тогава не, благодаря. Няма да има какво да кажа и ще бъда само в тежест за всички».

Когато се прибрах същата вечер, взех плочата на Елвис и я изхвърлих в кофата за боклук.

Чух звънецът да звъни веднъж, после още веднъж, докато успях да отворя вратата.

«Идвам!», извиках силно.

Когато отворих вратата, пред мен стоеше един полицай. Валеше като из ведро. Униформата на полицая беше вир вода, макар да беше слязъл току-що от колата, паркирана на няколко метра от входната ми врата. Колегата му седеше още на мястото на шофьора и гледаше към нас. Тялото му беше приведено напред, а очите му гледаха нагоре, за да наблюдава сцената по-добре през пролуката на прозореца.

«Добре вечер», казах учудена.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Усещаш Ли Сърцето Ми?»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Усещаш Ли Сърцето Ми?» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Усещаш Ли Сърцето Ми?»

Обсуждение, отзывы о книге «Усещаш Ли Сърцето Ми?» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x