Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

Блеър отвори с тласък стъклените врати на рехабилитационната клиника и застана на последното мраморно стъпало, задъхана от студ. Бързо набра номера на Серена.

— Блеър? — извика Серена, телефонът й прекъсваше. — Мислех, че си ми сърдита — тя се закашля силно. — Господи, болна съм.

— Къде си? — попита Блеър в отговор. — В такси ли си?

— Да — отговори Серена. — Отивам на една филмова премиера с някои хора, с които се запознах на снимките. Искаш ли да дойдеш?

— Не мога — отвърна Блеър. — Серена, искам да дойдеш да ме вземеш. Кажи на шофьора да тръгне по 1–95 за Гринич. Изход 3. Там е това място „Брейкауей“ на „Лейк авеню“. Кажи му да спре и да попита някого, ако не може да го намери. Става ли?

— Гринич? Това ще струва около сто долара! — възкликна Серена. — Какво става, Блеър? Защо си в Гринич? Има ли това нещо общо с онзи възрастен мъж, с когото те видях онази вечер?

— Ще ти върна парите — прекъсна я Блеър нетърпеливо. — Ще ти разкажа какво става, като дойдеш. Ще дойдеш ли, С? — попита тя, използвайки гальовното съкращение, което не беше използвала, откакто бяха деца.

Серена се замисли, но Блеър беше сигурна, че е заинтригувана от идеята за авантюра със старата си приятелка. Телефонът започна да пращи, когато чу Серена да дава инструкции на шофьора.

— Трябва да затварям, защо го ми свършва батерията — изкрещя Серена. — Идвам скоро, чу ли? А, и, между другото, скъсах с Арън.

Блеър пое през носа си студен въздух и току-що начервените й устни се извиха в усмивка, когато чу новината.

— Ще приказваме за това като дойдеш. — Тя затвори телефона, седна на студените твърди стъпала и закопча небесносиньото си кашмирено палто. Нахлупи качулката на главата си и запали една „Мерит ултралайт“. Ако беше минал някой по пътя, щеше да види едно мистериозно момиче със синьо палто с качулка — прекалено самоуверено, въпреки промяната в сценария и нуждата от корекции.

— Вземете всички палтата си — каза Серена на деветокласниците от консултантската група в понеделник. — Отиваме навън за горещ шоколад в „Джаксън Хол“.

— Не се притеснявайте, имаме разрешение — добави Блеър и провери отражението си в огледалото на закусвалнята. Отиде пак на фризьор, за да оправят косата й и сега приличаше на Еди Седжуик от „Работните дни на Анди Уорхол“. Беше върховна.

— Уау — Джени ахна, докато я зяпаше. — Изглеждаш страхотно — Джени беше толкова щастлива, откакто срещна Лео, че преливаше от любов с всички наоколо.

Блеър се обърна и се сети за нещо.

— Проверяваш ли си пощата? — попита тя.

Очите на Джени светнаха.

— О, да. Да, проверявам я!

На Блеър й хрумна да си припише заслугите за очевидния екстаз на Джени, но всъщност много по-забавно беше да наблюдава Джени и пълното й неведение. Може би, в края на краищата, нямаше да бъде толкова лошо да бъде по-голяма сестра. Тя забеляза, че Елиз Уелс носеше прилепнал черен къс пуловер, вместо присъщите й превзети розови жилетки. Хубаво. Може би майка й беше убила баща й, затова че е такъв задник.

— Какво ново около баща ти, Елиз? — попита Серена, все едно прочете мислите й.

За изненада на Блеър, Елиз се усмихна щастливо.

— Всичко е чудесно. Двамата с майка ми заминаха заедно този уикенд — тя се засмя и сръга Джени в лакътя. — Не ми обръщай внимание. Мисля, че Джени има да каже нещо.

Джени знаеше, че лицето й стана червено, но не й пукаше.

— Влюбена съм — съобщи тя.

Серена и Блеър си размениха пренебрежителни погледи. Последното нещо, за което искаха да говорят беше за любов .

— Хайде, обличайте палтата си — подтикна ги Серена. — Ще ви чакаме навън.

Атмосферата в „Джаксън Хол“ на „Медисън авеню“ беше изпълнена с миризмата на хамбургери и бучащия шум от гласове. Веднага щом момичетата от консултантска група А влязоха и седнаха на най-близката маса до големия стъклен прозорец, Кати Фаркас и Изабел Коутс се събраха заедно в ъгъла, обсъждайки последните клюки с всеки, който искаше да слуша.

— Чухте ли за Нейт Арчибалд и онова момиче от Кънектикът? — попита Кати, Този уикенд тя беше подстригала късо косата си и германският й нос сега изглеждаше двойно по-голям.

— Хванали са ги да правят секс в помещението за санитарни материали в Рехабилитационното и сега той трябва да ходи на частна терапия в града.

— Чакай малко, мислех, че са хванали Блеър и Нейт в Санитарното — изтърси Изабел. Носеше мостра от „Сълзите на Серена“, която бе взела от един журналист, приятел на майка й, който работеше във Вог . Носът й потече.