Сесили Зигесар: Защото го заслужавам

— Вече може всички да седнете — нареди им Джаки и седна на мястото си. — Сега, това, което правим, когато нов член се присъедини към нас, е да се изредим в кръг, да кажем кои сме и да назовем по име проблема, който ни е довел дотук. Трябва да бъдете възможно най-кратки и точни. Не забравяйте, че като наричате слабостите си с конкретните им имена, ще можете по-лесно да ги контролирате. Не се тревожи Блеър — Джаки я потупа успокоително по рамото. — Няма да те карам да бъдеш първа. Били, ще започнеш ли ти?

Здраво мускулесто момче с бяла риза „Дартмът“ потри ръце нервно.

— Аз съм Били Уайт. Пристрастен съм към вдигането на тежести и взимам амфетамини — съобщи той. — Имам спортна булимия.

Следващият беше Нейт. Не можеше да повярва, че Блеър се е записала в „Брейкауей“, но я познаваше достатъчно дълго, за да не се учуди.

— Аз съм Нейт и пушех марихуана всеки ден. Трябва да призная, че напоследък нямам желание. — Чувстваше се странно да признае това пред Блеър — момичето от близкото минало, когато винаги беше напушен.

Блеър повдигна вежди приятно изненадана. Нейт наистина ли се оправяше? Заради нея ли го правеше?

— Аз съм Хана Кото — каза момичето, което седеше до Нейт. — Взимам Е всеки ден, откакто умря кучето ми миналото лято. — Тя погледна Джаки. — Съжалявам, екстази — уточни тя.

— Аз съм Камбъл и съм алкохолик — каза едно русо момче, което не изглеждаше на повече от десет. — Пресуших винените изби на наште в Дариен и Кейп Код.

— Аз съм Джорджи и взимам всичко — каза едно поразително хубаво момиче с дълга копринена кестенява коса, огромни кафяви очи и тъмночервени устни. Носеше оранжеви сатенени къси панталони „Миу Миу“ и прекрасни оранжеви кожени сандали „Джими Чу“, забеляза завистливо Блеър. — Напоследък пиех хапчета и ме беше страх, че може да заспя и да не се събудя отново. Но сега, когато знам, че имам рицар в блестящи доспехи… — тя премигна с гъстите си кафяви мигли по посока на Нейт. Кожата на Блеър настръхна.

— Благодаря ти, Джорджи — Джаки я прекъсна, преди Джорджи да каже нещо, което може да наруши контрола й върху групата. — Следващият?

— Аз съм Джодия и също съм алкохоличка — каза бузестото момиче, което седеше до Блеър. — Един път дори се напих с парфюм.

— Аз също — прекъсна я Блеър в стремежа си да засенчи изпълнението на Джорджи. Тя кръстоса и разкръстоса крака, показвайки на залата черния си мрежест чорапогащник. — Аз съм Блеър и… — тя се поколеба. Откъде да започне? Въздъхна дълбоко и драматично.

— Родителите ми се разведоха миналата година. Оказа се, че баща ми е обратен и сваля личния асистент на майка ми, който беше само на двадесет и една. Те все още са заедно и сега живеят в замък с лозя във Франция. Майка ми наскоро се омъжи за този дебел и пълен нещастник, предприемач на недвижими имоти и сега ще имат бебе, въпреки че тя е на сто години. Току-що разбраха, че е момиче. Трябваше да кандидатствам рано в „Йейл“, но интервюто ми беше пълен провал. Стар приятел на баща ми каза, че като бивш възпитаник на „Йейл“ ще ми направи специално интервю. Беше наистина привлекателен, никога не бях излизала с по-възрастни мъже преди това, и се влюбих в него — тя погледна извинително Нейт. Щеше да й прости любовчийството, както и тя му прощаваше изневярата.

Джаки я слушаше захласната. Беше свикнала с децата в тийнейджърската група, които даваха малко повече детайли от необходимото, но никога досега не беше попадала на някого, на когото му харесва толкова много да говори за себе си.

— Една от причините да подстрижа толкова късо косата си беше желанието ми да бъда грозна, въпреки че в този момент не го осъзнавах. Надявах се, че късата коса ще ми отива. Мисля, че по този начин давах израз на вътрешната си грозота. Миналата седмица останах вкъщи и не ходих на училище. Не че бях болна, просто не можех…

— Извинявай, че те прекъсвам, но ако можеш просто да назовеш проблема си… — намеси се Джаки, когато осъзна, че Блеър нямаше да свърши скоро.

Блеър се намръщи и не спираше да си играе с пръстена. Май трябваше да има някакъв специфичен проблем, иначе щяха да я изхвърлят.

— Понякога, когато съм разстроена — което, като се има предвид какъв е животът ми, става почти винаги — прекалявам с яденето или ям нещо, което не трябва, и после ми става лошо. Ето , това звучеше убедително.

Джаки кимна.

— Можеш ли да назовеш проблема си, Блеър? Има си име, знаеш ли?

Блеър я гледаше втренчено.