Сесили Зигесар - Искам точно теб

— Сигурно изобщо няма да отида — промърмори Серена, опитвайки се да смекчи положението. — Трябва… нали се сещаш… да посетя всички училища, преди да реша. — Тя събра разкошната си руса коса на тила и се намръщи. — Може дори да не отида веднага в колеж… Може да остана в града и да се захвана с нещо друго, например актьорско майсторство.

Блеър скочи от леглото и пликовете, съдържащи писмата с отказите, се разпиляха. Значи така, Серена беше приета в „Йейл“, а дори не искаше да учи там?

— А стига, бе! — извика тя и разля водка по рогозката от естествена морска трева.

Серена събра писмата си и ги сложи зад гърба си.

— Ами останалите училища? Ти сигурно…

Внезапно в стаята се подадоха чорлавите коси на Арън Роуз, доведения брат на Блеър, когото бяха приели в „Харвард“ при ранния прием.

— Стори ми се, че чух викове. — Той хвърли поглед към писмата, които Серена стискаше. — Приели са те в „Харвард“! — Той влезе в стаята и вдигна ръка за поздрав. — Супер ! — Той се ухили и погледна към Блеър. — Ами теб, сестричке?

Блеър не бе сигурна дали да убие тях двамата или себе си.

— Не съм ти сестра — разпени се тя и стовари полупразната бутилка с водка върху скрина от органичен бук на Арън, като едва не го счупи. — Но за да задоволя скапаното ви любопитство, ще ви кажа, че съм в списъка с резервите на „Йейл“. Приета съм единствено в „Джорджтаун“. В шибания, нещастен „Джорджтаун“.

Серена и Арън останаха безмълвни с широко отворени очи, в които се четеше смесица от недоверие и страх от Големия Гняв на Блеър.

— Не е чак толкова зле — обади се Серена. Не бе много добре запозната с „Джорджтаун“, но се сети за няколко сладури, които учеха там, а и щеше да бъде готино да живееш в същия град като президента. — Сигурна съм, че от „Йейл“ просто се правят на недостъпни. А и ако не успееш да влезеш там, поне имаш резервен вариант.

Лесно й беше да говори за резервни варианти — нали нейните бяха „Харвард“ и „Браун“. Блеър нахлузи новите си гълъбовосиви ниски обувки „Юджиния Ким“ и грабна черната си жилетка с цип на „Дона Карън“ от леглото.

— Хайде, Блеър, не се дръж като кисел неудачник. Ню Хейвън е дупка, така или иначе. Сигурно там изобщо няма да ти хареса. — Арън пъхна мазолестите си от китарата палци в джобовете на зелените си войнишки панталони. — Поне във Вашингтон имат „Прада“.

Разбира се, единствената дума, която отекна в съзнанието й, бе неудачник .

— Майната ви — просъска тя и тресна вратата зад себе си. Тръгна към дома на Нейт. Сигурно той бе приет само в някакви не особено престижни училища като „Хобарт“ или Университета на Ню Хампшир. Поне можеше да й влезе в положението.

Вероятно дори щеше да й предложи секс за утеха. Не че имаше настроение за това, де.

Макар у тях да нямаше никой, Нейт по навик нави една морскосиня кърпа „Ралф Лорън“ и я напъха в пролуката между пода и затворената врата на стаята си, след което се просна върху карираната зелено-черна покривка на леглото и запали. Дръпна си стабилно и се пресегна към първия плик от малката купчинка на нощното си шкафче. Отвори го.

Поздравления, господин Арчибалд!

Университетът „Браун“ има удоволствието да Ви предложи…

Попадение!

Нейт пусна писмото на леглото, дръпна си още веднъж и разкъса втория плик.

Уважаеми господин Арчибалд,

Отдел „Прием на студенти“ прегледа кандидатурата Ви и би искал да Ви покани да станете част от випуск… на Бостънския университет!

Двойно попадение!

Дръпна си от джойнта и го постави на ръба на нощното шкафче. Следващият плик.

Колежът „Хампшир“ имаше доста интересни и силни кандидатури тази година. Вашата се открои сред тях. Господин Арчибалд, имаме удоволствието да Ви предложим място в „Хампшир“ следващата есен.

Тройно попадение!

Последен плик — бе успял да подготви документи само за четири университета.

Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ има удоволствието да Ви предложи място във випуск…

Четворно шибано попадение!!!

Нейт нямаше търпение да каже на Блеър. Сега можеха да отидат в „Йейл“ заедно, да живеят в семейните общежития, точно както си бяха мечтали. Можеше дори да си вземат куче. Например немски дог.

Нейт прегледа и останалите документи в пликовете. Заедно с писмата за прием от „Браун“ и „Йейл“ имаше и допълнителни писма от треньорите по лакрос, които му обещаваха място в отбора.