Сесили Зигесар - Искам точно теб

Това се казва подходящо място за среща с Нейт след влизането в „Йейл“! Но преди това трябваше да влезе .

На леглото между двете момичета имаше две купчини пликове, обърнати така, че адресите на подателите да не се виждат. В купчината на Блеър имаше седем, а в тази на Серена — пет, макар че втората бе по-висока. Безспорно, пликовете на Серена бяха подозрително по-дебели.

— Добре, готова ли си? — попита Серена. Тя се пресегна през леглото, за да стисне ръката на Блеър за късмет.

— Момент — Блеър грабна бутилката водка „Кетъл уан“, която бе взела от нощното шкафче на доведения си баща, и я отвори със зъби.

— Колкото повече отлагаш, толкова по-болезнено ще бъде — отвърна Серена, вече на път да изгуби търпение.

Блеър отпи, затвори очи и се пресегна към първия плик върху купчината.

— Мамка му, какво толкова, да действаме!

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Отдел „Прием на студенти“ със съжаление Ви уведомява, че прегледа кандидатстудентските Ви документи и не би могъл да Ви предложи място в „Харвард“ следващата есен.

Хррръсс!

Уважаема госпожице Ван дер Удсен,

Отдел „Прием на студенти“ прегледа кандидатстудентските Ви документи и има удоволствието да Ви предложи място в „Харвард“…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Благодарим Ви за изпратените документи. Тази година „Принстън“ може да се похвали с изключителни кандидат-студенти. Решението за прием винаги е доста трудно. Със съжаление Ви информираме, че не бихме могли да Ви предложим място във випуска…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Ван дер Удсен,

Благодарим за отличната Ви кандидатура. „Принстън“ с удоволствие Ви съобщава, че сте приета във випуск…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Със съжаление Ви информираме, че университетът „Браун“ не може…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Ван дер Удсен,

Отдел „Прием на студенти“ бе впечатлен от Вашата кандидатура. С удоволствие Ви каним да станете част от випуска на университета „Браун“…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Прегледахме кандидатурата Ви и взехме решение, че не отговаря на изискванията на университета „Уеслиън“. На добър час!

Хррръсс!

Уважаема госпожице Ван дер Удсен,

Службата за прием на университета „Уеслиън“ има удоволствието да Ви предложи място…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Колежът „Васар“ е малко училище и разполага с ограничен брой места. Със съжаление Ви информираме, че не бихме могли да Ви предложим място при нас следващата есен.

Хррръсс!

Уважаема госпожице Ван дер Удсен,

Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. С удоволствие Ви каним да се присъедините към випуск…

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ е включил името ви в резервния списък. Отделът ще Ви информира за статуса Ви преди 15 юни.

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Прегледахме кандидатурата Ви и с удоволствие Ви съобщаваме, че сте приета в университета „Джорджтаун“ следващата година.

Блеър метна последното писмо върху кувертюрата и грабна шишето с водка. В списъка с резервите на „Йейл“ и приета единствено в „Джорджтаун“? Но това бе нейният резервен вариант ! Не си бе и помисляла, че ще я приемат там.

Пийни си и помисли отново, скъпа.

Отпи бърза глътка и подаде бутилката на Серена.

— При теб как е? — попита тя.

От страховития израз на лицето на Блеър Серена предположи, че новините не бяха добри. Не знаеше какво да каже.

— Ами… приета съм… на практика… навсякъде?

Блеър впери поглед невярващо в купчината писма за прием в ръцете на Серена. Отгоре беше кремаво писмо с познатите до болка сини инициали на „Йейл“. Зрението й се замъгли.

— Кандидатствала си в „Йейл“?

Серена кимна.

— В последната минута си казах: Защо не?

— И те приеха ?

Серена кимна отново.

— Съжалявам. — Тя се пресегна към дистанционното и включи телевизора на Арън. После го изключи. Втренченият поглед на Блеър и зейналата й уста я плашеха.

Блеър продължи да гледа свирепо. В първи клас, съвсем случайно, бе отрязала тридесетина сантиметров кичур от златистата коса на Серена с нож за пържоли. През всичките тези години се бе чувствала виновна за това — до този момент. Сега й се искаше да беше отрязала цялата проклета руса глава на Серена. Грабна бутилката и ядно отпи от водката. Какво имаше Серена , което на нея й липсваше? Бе първа в класа в „Констънс“ и посещаваше всички възможни курсове за напреднали. Изкара отличен резултат на SAT . Занимаваше се с благотворителност. Оглавяваше клуба по френски. Бе превъзходна тенисистка. Целият й път в гимназията — практически целият й живот — беше насочен към това да влезе в „Йейл“. Баща й го бе завършил. Неговият баща го бе завършил. Чичо й бе дарил на университета две сгради и едно игрище. Серена бе изхвърлена от пансиона тази есен. Не посещаваше никакви часове за напреднали, нямаше почти никакви извънкласни занимания, имаше посредствени оценки и по-нисък резултат на SAT дори от Нейт. Бащата на Серена бе учил в „Принстън“ и „Браун“, два от най-големите конкуренти на „Йейл“. И все пак „Йейл“ бе приел Серена и беше пратил Блеър в проклетия резервен списък! Имаше ли нещо, което Серена знаеше, а тя не, дори и след дванадесет двучасови сесии с г-жа Глос, строгата съветничка в „Констънс Билард“, която носеше перука, както и сто и четиринадесет седмици подготовка за изпитите SAT ??