Сесили Зигесар - Искам точно теб

— Ще липсваш на мен — признанието прозвуча доста тихо, — вече ми липсваш.

Защо, по дяволите, трябваше да е толкова сладък?

Ванеса изключи камерата, преди да каже нещо твърде откровено.

— Батерията падна — каза тя рязко. — Може да дойдеш пак друг ден — добави тя, като й се прииска да не звучеше винаги като кучка.

Дан се изправи и метна пощенската си чанта през рамо.

— Радвам се, че те видях — усмихна се плахо той.

Ванеса не можа да се сдържи и отвърна на усмивката му.

— Аз също. — За миг се поколеба. — Обещаваш ли, че ще дойдеш пак, щом получиш някакви новини?

Стана му много приятно да я види как отново му се усмихва.

— Обещавам — каза искрено Дани тръгна надолу по алеята.

Може би Ванеса просто нагласяше фокуса, но отстрани изглеждаше, че оглежда задника му, докато се отдалечаваше.

— Колко хубаво, че брат ти Даниел се отби — отбеляза Елиз Уелс саркастично пред Джени Хъмфри. Тя протегна дългите си, покрити с лунички ръце нагоре и ги отпусна обратно. — Мисля, че се страхува от мен.

Джени си премести краката от скута на Елиз и огледа критично току-що лакираните си нокти. Елиз бе омазала почти цялото й кутре с червен лак MAC „Ню Йорк Ябълка“. Нокътят бе миниатюрен, но в момента изглеждаше все едно отгоре му се е стоварил парен чук.

— Дан се държи шантаво напоследък — отбеляза тя. — Не ми се ще да те разочаровам, но не мисля, че имаш нещо общо с това. Тази седмица се очаква да получи известия от колежите.

Двете момичета седяха до фонтана Бетесда, от обратната страна на мястото, където Ванеса бе разположила камерата си. Джени заслони очи от слънцето и се огледа наоколо.

В момента Ванеса снимаше Ники Бътън, която също бе абитуриентка в „Констънс Билард“. Всички знаеха, че Ники се бе подлагала на две операции на носа. Поставени една до друга, снимките й от последните три годишника го издаваха.

— Интервюира само завършващите — посочи Елиз. Тя прибра сламенорусата си коса зад луничавите уши. — Питах я в училище през едно от междучасията.

Джени се намръщи. Как така винаги готините неща бяха само за последния клас? Придърпа сутиена си надолу, тъй като постоянно се качваше под мишниците й. В чашките на сутиена й се стичаха вадички пот и усещането бе все едно, че е с бански, а не с един от поддържащите сутиени „Бали“ за по-надарени жени.

— Умряла съм да участвам в глупавия й филм — промърмори тя.

— Да бе — захили се Елиз, — още малко ще кажеш, че не се опитваш постоянно да копираш Серена ван дер Удсен?

Каква злоба само!

Джени прегърна коленете си и погледна отбранително към Елиз. Джени беше ли световноизвестен модел? Беше ли руса? Носеше ли тренчкот „Бърбъри“ до коленете и пушеше ли вносни френски цигари, докато вървеше разсеяно, а момчетата я зяпаха с изплезени езици? Прикриваше ли, че е най-умното момиче в класа? Не!

Всъщност Джени бе най-умното момиче в класа си, но това всички го знаеха.

— Кажи едно нещо, което съм направила като Серена.

Елиз отвори шишенцето с лак, оставено на ръба на фонтана, и започна да лакира пръстите на ръцете си. Цветът бе твърде крещящ и изобщо не отиваше на бледата й, осеяна с лунички кожа.

— Не става въпрос какво правиш … — каза тя провлечено. — Просто винаги си дупе и гащи с нея в групата за обмяна на опит. Все едно искаш да демонстрираш пред всички, че си близка с този модел . И в магазините винаги пробваш тези страшно шикозни дрехи, все едно има къде да ги носиш, също като Серена. — Дори не спомена краткия флирт на Джени с Нейт Арчибалд, супер крещящ пример как деветокласничка се домогва до по-голямо момче. Бе твърде срамно, за да се произнесе.

Изведнъж отнякъде изникна една футболна топка и удари Джени по главата.

— Ох! — извика ядосано тя. Лицето й придоби тъмночервена окраска. Тя се изправи, нахлузи розовите велурени чехли „Дона Карън“, с които се бе сдобила от последната разпродажба в „Блумингдейл“, размазвайки още повече прясно нанесения лак. — Не знам какъв точно ти е проблемът — просъска тя към Елиз, — но сто пъти предпочитам да се мотая с откачения си брат, пред това да стоя и да те слушам как ме обиждаш.

Елиз продължи да се лакира, което раздразни Джени още повече.

— Хубаво — изфуча Джени, хукна надолу по стълбите и се отдалечи от фонтана по посока Западен Сентръл парк. „Да копирам Серена — присмя се тя, а изумителните й гърди, чашка 2D, се поклащаха при всяка стъпка. — Като че ли изобщо бих могла да имам нещо общо с нея.“