Сара Шепард - Око за око

— Чакай малко — прекъсна я Хана, като вдигна ръка. — Не мисля, че той…

— Шшт — Спенсър леко докосна тънката китка на Хана. Тя изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, но Спенсър се боеше, че ако Емили спре, няма да намери сили да продължи.

— Аз избягах от него и тичах чак до дома — каза Емили. — Когато влязох вътре, Спенсър се обади, но връзката прекъсна. Тогава… Тогава Тоби се появи пред задната врата. Казах му, че знам какво е направил и че ще кажа на полицията. Той беше поразен и тогава разбрах.

Емили изглеждаше като замаяна от цялото това говорене.

— Момичета… Откъде Тоби е разбрал за всичко?

Стомахът на Спенсър се сви. Предишната седмица връзката беше прекъснала преди да успее да каже на Емили истината за Онова с Джена. Надяваше се да не се наложи да й го обяснява сега — Емили изглеждаше толкова разстроена. И без това бе достатъчно гадно да я признае на Ариа и Хана — но истината щеше да разруши крехкия свят на Емили.

Емили и Хана я гледаха очаквателно и Спенсър бе принудена да го разкаже.

— Той винаги е знаел — рече тя. — В онази нощ видял Али. Тя го изнуди да поеме вината върху себе си. После ме накара да запазя тайната. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и забеляза, че Емили не реагира по начина, по който Спенсър очакваше. Тя просто си стоеше там съвсем спокойна, сякаш слушаше урок по география. Това някак си разстрои Спенсър. — После, ъъъ, когато Али изчезна, непрекъснато си мислех че, знам ли… — Тя вдигна поглед към небето, осъзнавайки че онова, което се кани да каже, е абсолютната истина. — Помислих си, че Тоби има нещо общо с това, но бях твърде уплашена, за да кажа каквото и да било. Но после той се върна за нейното погребение… а в моите съобщения от А. се намекваше за тайната на Тоби. В последното пишеше Вие ме наранихте, затова и аз ще ви нараня . Той искаше да си отмъсти на всички ни. Сигурно е знаел, че всички сме участвали.

Емили продължаваше спокойно да стои. След това много бавно, раменете й започнаха да треперят. Тя затвори очи. Първоначално Спенсър помисли, че тя плаче, но после осъзна, че всъщност се смее.

Емили отметна глава назад, като смехът й все повече се усилваше. Спенсър неспокойно погледна към Ариа и Хана. Очевидно Емили се беше побъркала.

— Ем… — нежно рече тя.

Когато Емили свали главата си, долната й устна трепереше.

— Али ни обеща, че никой няма да разбере какво сме направили.

— Предполагам, че е излъгала — равнодушно произнесе Хана.

Очите на Емили блестяха, докато ги оглеждаше една след друга.

— Но как може така да ни излъже? Ами ако Тоби беше решил да каже? — Тя поклати глава. — Това… се е случило, докато бяхме в къщата на Али, и гледахме към портата на двора? — попита Емили. — В онази същата нощ?

Спенсър кимна сериозно.

— Тогава Али са върна в къщата и каза, че всичко е наред, и тогава никой не можа да спи, освен нея, а тя ни утешаваше всичките?

— Да — по бузите на Спенсър се стичаха сълзи. Разбира се, Емили помнеше всеки детайл.

Емили се взираше в нищото.

— Тогава тя ни даде тези. — Тя протегна ръката си. Гривната, която Али им беше направила — като символ на тайната — беше здраво вързана на китката й. Всички останали отдавна бяха свалили своите.

Краката на Емили се подкосиха и тя се строполи на тревата. След това започна да дърпа гривната от ръката си, опитвайки се да я скъса, но конците бяха стари и здрави.

— По дяволите — рече Емили, свивайки пръсти в опит да изтъни дланта си така, че да може да изниже гривната, без да се налага да я развързва. След това заби зъбите си в нея, но тя отказваше да се разкъса.

Ариа сложи ръка на рамото на Емили.

— Всичко е наред.

— Просто не мога да повярвам — тя избърса очите си и се отказа да се занимава с гривната. После отскубна шепа трева. — Освен това не мога да повярвам, че отидох на бала с… убиеца на Али.

— Толкова се страхувахме за теб — прошепна Спенсър.

Хана размаха ръце.

— Хей, момичета, точно това се опитвах да ви кажа. Тоби не е убил Али.

— А? — намръщи се Спенсър. — Какви ги говориш?

— Аз… Разговарях с онзи полицай тази сутрин — Хана посочи към Уайлдън, който обсъждаше нещо с новинарския екип. Казах му за Тоби… за това, че според мен той е убил Али. Той отговори, че още тогава са го проверили. Имал алиби. Той дори не е заподозрян.

— Със сигурност го е направил — Емили стоеше изпъната. — Когато снощи му казах, че знам какво е направил, той страшно се паникьоса и ме умоляваше да не казвам на ченгетата.