Сара Шепард - Око за око

Фигурата на Ариа потрепери така, сякаш се канеше да припадне.

— О, Господи, Емили е…

Спенсър преглътна тежко.

— Все още нищо не знаем.

— Просто го усещам — каза Ариа с насълзени очи. — А. — Тоби. — Заплахите му. — Тя замълча, като отметна един кичур, който се беше пъхнал в устата й. Ръцете й силно трепереха. — Ние сме следващите, Спенсър. Знам го.

— Къде са родителите на Емили? — Попита Спенсър на висок глас, опитвайки се да омаловажи всичко, което Ариа бе казала. — Не трябва ли да са тук, щом Емили е… — Тя не искаше да произнесе думата мъртва .

Една тойота приус се приближи и паркира зад мерцедеса на Спенсър. От нея излезе Хана. Или по-скоро едно момиче, което приличаше на Хана. Тя не си бе направила труда да преобуе долнището на пижамата си, а дългата й кестенява коса, която обикновено бе спусната върху раменете й, сега бе прибрана в разпуснат кок. Спенсър от години не я беше виждала толкова размъкната.

Хана ги забеляза и тръгна към тях.

— Какво става? Дали…

— Не знаем — прекъсна я Спенсър.

— Аз успях да разбера нещо. — Хана свали слънчевите си очила. — Тази сутрин разговарях с едно ченге и…

Пред къщата спря още един новинарски микробус и Хана спря да говори. Спенсър разпозна жената от новините по „Канал 8“. Тя пристъпи към момичетата, притиснала към ухото си мобилен телефон.

— Значи тялото е било открито отвън тази сутрин? — попита тя, като гледаше в тефтера си. — Добре, благодаря.

Момичетата си размениха отчаяни погледи. Тогава Ариа хвана другите две за ръцете и те тръгнаха през цветната градина на Емили право към дома й. Когато стигнаха на няколко крачки от входната врата, пътя им бе препречен от един полицай.

— Хана, казах ти да не се замесваш в това — рече ченгето.

Спенсър преглътна. Това бе Уайлдън, същия полицай, който бе дошъл в дома й предишния ден. Сърцето й се разтуптя.

Хана се опита да го отблъсне настрана.

— Не ми казвай какво да правя! — Полицаят я хвана за раменете и тя започна да се извива. — Махни си ръцете от мен!

Спенсър бързо прегърна Хана през тънкото кръстче.

— Опитай се да я успокоиш — каза Уайлдън на Спенсър. След това осъзна коя е тя. — Ох — въздъхна той. Придоби първо объркан, а след това заинтересуван вид. — Госпожице Хейстингс.

— Просто искаме да разберем какво се е случило с Емили — опита се да обясни Спенсър, цялата разтреперана. — Тя е… Тя ни е приятелка.

— По-добре си вървете вкъщи. — Уайлдън кръстоса ръце.

Внезапно предната врата се отвори… и навън излезе Емили.

Тя беше боса и бледа, и държеше чаша вода стара чаша на Макдоналдс. Спенсър беше толкова облекчена да я види, че дори изплака. От гърлото й се разнесе един болезнен стон.

Момичетата се втурнаха към нея.

— Добре ли си? — попита Хана.

— Какво се е случило? — каза Ариа едновременно с нея.

— Какво става тук? — Спенсър посочи към насъбралата се тълпа.

— Емили… — Уайлдън сложи ръце на хълбоците си. — Ще можеш да се видиш с приятелките си по-късно. Родителите ти казаха, че не трябва да излизаш от къщата.

Но Емили поклати глава с раздразнение.

— Не, всичко е наред.

Тя ги поведе покрай ченгето към вътрешния двор. Почти ги завря в розовия храст до къщата, където можеха да получат поне малко усамотение. Спенсър хубаво огледа Емили. Тя имаше тъмни кръгове под очите, а краката и бяха надрани, но иначе изглеждаше наред.

— Какво се е случило? — попита Спенсър.

Емили си пое дълбоко дъх.

— Тази сутрин един колоездач открил тялото на Тоби в гората до дома. Предполагам, че… Предполагам, че е поел свръхдоза или нещо такова.

Сърцето на Спенсър замря. Хана си пое дълбоко въздух. Ариа пребледня.

— Какво? Къде? — попита тя.

— По някое време през нощта — рече Емили. — Щях да ви се обадя, но ченгето ме дебнеше като сокол. — Долната й челюст трепереше. — Нашите са на гости при баба. — Тя се опита да се усмихне, но устата й се изкриви в гримаса, а след това тя избухна в плач.

— Всичко е наред — опита се да я успокои Хана.

— Цялата вечер той се държа много странно — рече Емили, като избърса лице с ризата си. — Когато си тръгвахме от бала, в един момент той изглеждаше съвсем нормален, а в следващия ми разказваше колко е мразел Али. Каза, че не можел да й прости онова, което е сторила, и че се радва, че е мъртва.

— О, Господи — Спенсър покри очите си с ръце. Всичко това бе истина.

— Тогава осъзнах, че Тоби е знаел — продължи Емили с бледо лице и треперещи ръце. — Сигурно е разбрал, какво е направила Али… и мисля, че той я е убил.