Сара Шепард - Око за око

— Съжалявам. — Ариа коленичи до нея, вдъхвайки странния, познат аромат, на който ухаеше майка й — смесица от терпентин, вестникарско мастило, есенция от сандалово дърво, и най-странното, на пържени яйца. Тя облегна глава на рамото й, но Ила я отблъсна.

— Ариа — каза остро тя, като се изправи. — Точно сега не мога да бъда до теб.

— Какво? — извика Ариа.

Ила не гледаше нея, вместо това бе вперила поглед в лявата си ръка, на която Ариа веднага забеляза, че липсваше брачната халка.

Тя прелетя като някой дух край Ариа, тръгна по коридора и разнесе червената боя по целите стълби.

— Почакай! — извика Ариа, като хукна след нея. Тя се втурна нагоре по стълбите, но се спъна в калните маратонки на Майк, удари си коляното и се свлече две стъпала надолу. — По дяволите — изруга тя, като заби ноктите си в килима. Издърпа се нагоре и, изпълнена с ярост, протегна ръка към парапета. Вратата на спалнята на майка й бе затворена. Както и вратата на банята. Вратата на стаята на Майк бе отворена, но той не беше вътре. Ариа си помисли, че сърцето му отново ще бъде разбито. Дали вече знаеше?

Мобилният й телефон звънна. Замаяна, тя отиде в спалнята си да го потърси. Съзнанието й бе замъглено, тя продължаваше да диша тежко. Почти й се прииска обаждането да е от А. — Тоби — само за да може да го сдъвче. Но се оказа Спенсър. Ариа ядосано погледна към дисплея. Нямаше значение, че Спенсър не е А. Ако беше предала Тоби в седми клас, той никога нямаше да каже на Ила и семейството й все още щеше да е заедно.

Тя вдигна телефона, но не каза нито дума. Просто си седеше там и дишаше тежко.

— Ариа? — предпазливо попита Спенсър.

— Нямам какво да ти кажа — изтърси Ариа. — Ти съсипа живота ми.

— Знам — тихо отговори Спенсър. — Просто… Ариа, съжалявам. Не исках да крия тайната на Тоби от теб. Но просто не знаех какво да правя. Не можеш ли да се поставиш на мое място?

— Не — троснато отговори Ариа. — Ти не разбираш. Ти съсипа живота ми .

— Чакай малко, какво искаш да кажеш? — Спенсър прозвуча разтревожено. — Какво… Какво се е случило?

Ариа обхвана главата си с ръце. Беше твърде изтощително да й обяснява. Освен това можеше да се постави на нейно място. Разбира се, че можеше. Онова, което Спенсър казваше сега, поразително наподобяваше нещата, които Ариа бе казала на Ила само преди три минути. Не исках да го крия от теб. Не знаех какво да правя. Не исках да те нараня.

Тя въздъхна и си избърса носа.

— Защо се обаждаш?

— Ами… Спенсър замълча. — Тази сутрин чувала ли си се с Емили?

— Не.

— Мамка му — прошепна Спенсър.

— Какво има? — Ариа изведнъж се изправи. — Нали каза, че снощи си се свързала с нея и тя си е била у дома?

— Ами беше си… — Ариа чу как Спенсър преглъща. — Сигурна съм, че няма нищо, но майка ми минала през квартала на Емили и пред тяхната къща били паркирани три полицейски коли.

Емили живееше в един по-стар и по-скромен квартал на Роузууд, с много пенсионирани жители, и сега всички бяха наизлезли на портите си и дори на улицата, загрижени от присъствието на три полицейски коли пред дома на семейство Фийлдс и от линейката, която току-що бе тръгнала. Спенсър спря до тротоара и забеляза Ариа. Тя все още носеше роклята си на точки от бала.

— Току-що пристигнах — каза Ариа, когато Спенсър се приближи. — Но нищо не мога да разбера. Разпитах една камара хора какво става, но никой нищо не знае.

Спенсър се огледа. Имаше много полицейски кучета, полицаи, хора от EMS и дори телевизионен екип от „Канал 4“ — сигурно просто се беше преместил от къщата на Дилорентис. Тя се почувства така, сякаш всички полицаи я гледат.

Тогава Спенсър започна да трепери. Вината за всичко беше нейна. Само нейна. Усети, че й се повдига. Тоби я беше предупредил, че някои хора ще пострадат, и въпреки това тя не бе направила нищо. Беше толкова погълната от Рен — а виж как завърши всичко. Дори не й се мислеше за Рен в момента. Или пък за Мелиса. Или за тях двамата заедно. Това я караше да се чувства така, сякаш червеи пълзят из вените й. Нещо се беше случило на Емили, а тя бе имала възможността да го предотврати. В дневната й бе седял полицай. Дори А. я беше предупредил.

Внезапно Спенсър забеляза сестрата на Емили Каролин, която стоеше на алеята пред къщата и разговаряше с полицаите. Един от тях се наведе и прошепна нещо в ухото й. Лицето на Каролин се сбърчи така, сякаш плачеше. Тя хукна към къщата.