Сара Шепард - Мис Съвършенство

Хана се изви на една страна. Мъничката й чантичка бе паднала на няколко крачки от нея; съдържанието й се беше разпиляло по земята. Колата бе минала върху него и бе размазала всичко: спиралата за очи, ключовете за колата, мини-мускалчето с парфюма „Клое“. Новият й блекбъри бе съсипан.

— Хана! — изкрещя Ариа. Гласът й звучеше така, сякаш се приближаваше към нея. Но Хана не можеше да извърти глава и да я погледне. След това всичко изчезна.

— О, Боже мой! — изпищя Ариа. Двете с Емили се бяха навели над изтерзаното тяло на Хана и започнаха викат:

— Хана! О, Господи! Хана!

— Тя не диша — изпищя Емили. — Ариа, тя не диша.

— Носиш ли си телефона? — попита Ариа. — Обади се на 911.

Емили протегна треперещите си ръце към телефона, но той се изплъзна от пръстите и, падна на асфалта и се плъзна до разпиляната чантичка на Хана. Емили бе започнала да се паникьосва, още когато взе Ариа от закусвалнята и тя й разказа всичко — за съобщенията на А., за сънищата й, за Али и Иън, и затова, че може би Спенсър е убила Али.

В началото Емили отказваше да повярва, но след това на лицето й се изписа ужас и разбиране. Тя каза, че малко преди да изчезне, Али беше признала, че се вижда с някого.

— Сигурно е казала на Спенсър — рече Ариа. — Може би точно за това се караха през всичките тези месеци преди ваканцията.

— 911, какъв е случаят? — чу Ариа глас през говорителя на телефона на Емили.

— Една кола току-що блъсна приятелката ми! — извика Емили. — Намираме се на паркинга на детската площадка в „Роузууд дей“! Не знаем какво да правим!

Докато Емили разказваше подробностите през сълзи, Ариа притисна устни към ханините и са опита да й направи изкуствено дишане, както я бяха учили в курса за спасители в Исландия. Но не знаеше дали го прави както трябва.

— Хайде, Хана, дишай — извика тя, като стисна носа на Хана.

— Не затваряйте телефона, докато не дойде линейката — чу Ариа гласа на диспечерката. Емили се наведе и докосна избелялото горнище на Хана. След това рязко се отдръпна назад, сякаш се страхуваше от нещо.

— О, Господи, моля те, не умирай. — Тя погледна към Ариа. — Кой ли й причини това?

Ариа се огледа. Люлките се люлееха напред-назад на лекия бриз. Знамето на пилона се вееше. Дърветата край площадката се бяха надвесили над тях тъмни и плътни. Внезапно Ариа видя една фигура, която стоеше до едно дърво. Тя имаше тъмноруса коса и носеше къса черна рокля. Лицето й имаше див и объркан вид. Гледаше я право в лицето и Ариа отстъпи назад към улицата. Спенсър.

— Виж! — изсъска Ариа, като посочи към дърветата. Но точно когато Емили вдигна глава, Спенсър изчезна в сенките.

Сепна я бръмчене. Мина доста време преди Ариа да осъзнае, че това е телефонът й. Веднага след това светна и мобилният на Емили. На екрана се изписа „имате едно ново съобщение“. Двете се спогледаха с познатия неспокоен израз в очите. Ариа бавно извади своето трио от чантата си и погледна към екрана. Емили се наведе към нея да погледне.

— О, не — прошепна тя.

Вятърът изведнъж спря. Дърветата замръзнаха като статуи. В далечината се чуха сирени.

— О, Боже, не! — проплака Емили. Съобщението съдържаше само четири смразяващи думи.

Тя знаеше твърде много.

„Мис Съвършенство“ беше най-трудната от всички написани досега книги от поредицата „Малки сладки лъжкини“, защото беше пълна с най-различни късчета информация, които трябваше да бъдат поставени на подходящото място, за да се получи правдоподобна история. Затова искам да благодаря на всичките си внимателни читатели, конспиратори, съставители на диаграми, нагаждани на думи и всички останали великолепни хора, които ми помогнаха в работата: Джош Банк и Лес Моргенщерн, които се запознаха с „Мис Съвършенство“ още от самото начало и с които разисквахме по цял ден процеса, довел до припадъците на Спенсър. Момчета, ужасно съм ви благодарна, че бяхте до мен. Чудесните хора в „Харпър-Колинс“, Елиз Хауърд и Фарин Джейкъбс, които си блъскаха главите над множество чернови и успяха да уловят всичките ми пропуски. Лани Дейвис от „Алой“, която чертае великолепни диаграми, винаги бе на разположение и си остана непоколебима почитателка. И накрая, но не на последно място, моите търпеливи, изключително компетентни и оригинални редактори — Сара Шандлър от „Алой“ и Кристин Маранг от „Харпър Колинс“ — чиято самоотвержена работа наистина ми помогна да събера всичко в книгата на фокус. Благодаря на всички вас за това, че познавахте героините ми толкова добре, че обичахте поредицата толкова много, колкото и аз, и наистина повярвахте в нейния успех. Ние сме един страхотен отбор „Малки сладки лъжкини“, така че защо да не сформираме и един отбор по боулинг или, може би, отбор по синхронно плуване, а защо да не се облечем всички в еднакви ризки „Лакосте“?