Сара Шепард - Мис Съвършенство

Спенсър примигна. Али изглеждаше отегчена. Камерата се съсредоточи върху нейното лице и после се отмести върху затворения телефон.

— О, това е същият клип, който гледах по новините — каза някой зад гърба на Ариа. Сервитьорката се беше облегнала на щанда и си лакираше ноктите.

Ариа натисна паузата и се обърна.

— Моля?

Сервитьорката се изчерви.

— О не. Не исках да надничам в компютъра ти. И все пак, горкото момче.

Ариа я погледна. За пръв път забеляза, че на картончето с името на сервитьорката пишеше АЛИСЪН. Абсолютно същото.

— Какво горко момче? — попита тя.

Алисън посочи към екрана.

— Никой не говори за приятеля й. Сигурно сърцето му е било разбито.

Ариа погледна слисана към екрана. Сервитьорката сочеше към замръзналия образ на Иън.

— Това не е нейният приятел. Той е с момичето, което е в кухнята. Тя не се вижда.

— Така ли? — Алисън сви рамене и започна отново да бърше щанда. — Начинът, по който седяха… Просто така ми се стори.

Ариа не знаеше какво да каже. Тя върна клипа назад, към началото, съвсем объркана. Тя и приятелките й се опитаха да включат телефона на Али, тя се върна, Мелиса и Иън се усмихнаха, камерата показа кадъра със затворения телефон, край.

Тя пусна още веднъж клипа от начало, този път на по-бавна скорост. Спенсър бавно нагласи короната си. Телефонът на Али мина пред обектива. Али се върна, лицата на всички бяха бездушни и изкривени. Вместо бързо да мине пред камерата, Мелиса едва се провлачи. Внезапно Ариа забеляза нещо в ъгъла на екрана: пръстите на една малка, тънка ръка. Ръката на Али. След това се появи още една ръка. Тя бе по-голяма и мускулеста. Ариа забави още скоростта.

Изведнъж голямата и малката ръка се сблъскаха. Пръстите им се сплетоха.

Ариа ахна.

Обективът се извъртя. Тя показа Иън, който гледаше към нещо зад камерата. Вдясно беше Спенсър, която го гледаше с копнеж, без да осъзнава, че двамата с Али се бяха докоснали. Всичко стана за части от секундата. Но сега, след като го беше видяла, то направо й вадеше очите.

Някой иска нещо на Али. Убиецът й е по-близо, отколкото предполагаш.

Ариа усети, че й се повдига. Всички знаеха, че Спенсър харесва Иън. Тя непрекъснато говореше за него: за това, че сестра й не го заслужава, колко бил забавен, колко бил сладък, когато идвал да вечеря у тях. Всички те се бяха чудили каква е голямата тайна на Али — може би беше това. Али сигурно беше казала на Спенсър. И Спенсър не е могла да го понесе.

Ариа добави още фрагменти към картината. Али бе избягала от хамбара на Спенсър… и се озова не чак толкова далеч, в една дупката в собствения й заден двор. Спенсър знаеше, че на следващия ден работниците ще идват да запълнят дупката с цимент. В съобщението на А. пишеше:

Всички вие познавахте добре задния й двор. Но за една от вас беше толкова лесно.

Няколко секунди Ариа остана на мястото си, без да помръдне, след това взе телефона си и набра номера на Емили.

— Ало? — Гласът на Емили прозвуча така, сякаш беше плакала.

— Събудих ли те? — попита Ариа.

— Още не съм си лягала.

Ариа се намръщи.

— Добре ли си?

— Не — Гласът на Емили изведнъж секна. Ариа чу едно подсмърчане. — Родителите ми ме пращат надалеч. Напускам Роузууд на сутринта. Заради А.

Ариа се облегна назад.

— Какво? Защо?

— Не си заслужава да задълбавам в тази история. — Гласът на Емили прозвуча обречено.

— Трябва да се видим — каза Ариа. — Веднага.

— Ти не чу ли какво ти казах? Наказана съм. Даже повече от това.

— Трябва да дойдеш. — Ариа се завъртя в сепарето, като се опитваше да скрие от персонала онова, което се канеше да каже. — Мисля, че знам кой е убил Али.

Тишина.

— Не, не знаеш — каза Емили.

— Знам. Трябва да се обадим на Хана.

От другата страна се чу подраскване. След кратка пауза гласът на Емили отново се чу.

— Ариа — прошепна тя, — получавам друго обаждане. Хана се обажда!

Ариа потрепери.

— Включи я в разговора.

Чу се цъкване и Ариа чу Ханиния глас.

— Момичета — каза Хана. Звучеше така, сякаш не й достига въздух, а отнякъде се чуваше буботене, сякаш наблизо има вентилатор. — Няма да повярвате какво ще ви кажа. А. сбърка. Тоест, мисля, че А. сбърка. Получих есемес от един номер и внезапно се сетих на кого е, и…

Някъде отдалеч Ариа чу клаксон на кола.

— Да се видим на нашето място — каза Хана. — На люлките в „Роузууд дей“.

— Добре — въздъхна Ариа. — Емили, можеш ли да дойдеш да ме вземеш от закусвалнята в Холис?