Сара Шепард - Мис Съвършенство

— И аз така си мислех. Но след като видях Уенди. Сигурно вече си наясно. — Тя пъхна ръце в ръкавите на пуловера си. — Може би човек не може да се промени.

Емили усети как в стомаха й се заражда едно топло усещане. Мисълта, че „Дървесната корона“ ще може да промени нещо толкова фундаментално в живота й, я плашеше. Това изглеждаше толкова много против принципите на… човешкото съществуване, може би. Но не можеше. Мая и Бека бяха прави — не можеш да промениш същността си.

Мая. Емили сложи ръка на устата си. Трябваше веднага да говори с Мая.

— Ъъъ, Бека? — рече тихо тя. — Ще ми направиш ли една услуга?

Погледът на Бека омекна.

— Разбира се.

Емили започна да се плъзга към изхода.

— Искам да ме откараш до едно парти. Веднага. Трябва да се видя с един човек.

Ариа погледна в обектива на своята камера Сони, докато Спенсър нагласяше короната с изкуствени диаманти на главата си.

— Хей, момичета — прошепна Спенсър, като бавно се наведе над флиптелефона на Али, който лежеше на кожения диван във всекидневната на семейство Хейстингс. — Искате ли да й прочетем съобщенията?

— Аз искам! — прошепна Хана.

Емили, която седеше на облегалката на дивана, се изправи.

— Не знам.

— Хайде де, не искате ли да разберете кой й праща съобщения? — попита Спенсър. Емили, Хана и Спенсър се събраха около телефона на Али. Ариа свали камерата от стойката и се приближи към тях. Тя искаше да заснеме всичко. Всичките тайни на Али. Увеличи картината, за да получи по-добра видимост на екрана, и точно тогава от коридора се чу глас.

— Нима ровите из телефона ми? — извика Али, влизайки в стаята.

— Разбира се, че не! — извика Хана. Али погледна към телефона си, който лежеше на дивана, но след това вниманието й беше привлечено от Мелиса и Иън, които тъкмо влизаха в кухнята.

— Здравейте, момичета — каза Иън, като влезе в дневната. Той погледна към Спенсър. — Имаш много сладка коронка.

Ариа се оттегли назад към Стойката. Спенсър, Иън и Али седнаха на дивана и Спенсър започна да си играе на водеща. Внезапно една втора Али навлезе в картината. Косата й беше посивяла. Ирисите й бяха черни, а червеното й искрящо червило бе намазано по клоунски около устните й.

— Ариа — изрече двойничката на Али със заповеднически глас, като се взираше право в обектива. — Погледни. Отговорът се намира точно пред теб.

Ариа смръщи вежди. Останалата част от сцената й беше позната — Спенсър разпитваше Иън за бейзджъмпинга. Мелиса се ядосваше все повече, докато разтоварваше продуктите от торбите. Другата Али — нормално изглеждащата, която седеше на дивана — изглеждаше отегчена.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Ариа на онази Али пред обектива.

— Точно пред теб е — настоя Али. — Погледни!

— Добре де, добре — каза бързо Ариа. Тя отново огледа стаята. Спенсър се беше навела към Иън и поглъщаше всяка негова дума. Хана и Емили се бяха настанили върху бюфета и изглеждаха спокойни и хладнокръвни. Какво трябваше да види Ариа?

— Не разбирам — изхленчи тя.

— Но то е там! — извика Али. — Точно Пред Очите Ти.

— Не знам какво да правя! — безпомощно настоя Ариа.

— Просто гледай.

Ариа скочи в леглото. Стаята беше тъмна. По лицето й се стичаше пот. Гърлото я болеше. Когато изви глава настрана, тя видя Езра да лежи до нея и подскочи.

— Всичко е наред — бързо изрече Езра, като я прегърна. — Просто лош сън. Ти си в безопасност.

Ариа примигна и се огледа. Не се намираше в дневната на семейство Хейстингс, а под завивките на сгъваемото легло на Езра. Спалнята, в която се влизаше от хола, миришеше на нафталин и парфюма на някоя стара дама, както миришеха всички къщи в Стария Холис. Лек, спокоен бриз разклащаше щорите, а главата на Шекспир й кимна от бюрото. Ръцете на Езра обгърнаха раменете й. Голият му крак докосна глезена й.

— Кошмар ли? — попита Езра. — Викаше насън.

Ариа мълчеше. Дали сънят й не искаше да й каже нещо?

— Добре съм — реши накрая тя. — Беше просто един от онези странни кошмари.

— Изплаши ме — каза Езра, като я притисна силно към себе си.

Ариа изчака дишането й да се нормализира, като се вслушваше в почукването, което издаваха дървените камбанки, закачени на верандата на Езра, полюшвани от вятъра. След това забеляза, че очилата на Езра са изкривени.

— Да не би да си заспал с очилата?

Езра ги побутна с ръка.

— Сигурно — каза смутено той. — Често ми се случва да заспивам така.